Ю Несбьо - Фантом

Немощният глас замлъкна. Центърът на кръстачката сочеше главата на Хуле. Бум! Трюлс вече си представяше кървавата гледка. Пръстът му легна плътно върху спусъка. След две секунди Хуле щеше да излезе на светло. Жалко, че нямаше как да заснеме момента и да го запише на дивиди. Тези кадри биха засенчили дори сексапила на Меган Фокс — със или без порция кюфтета.

Трюлс Бернтсен вдиша дълбоко и бавно. Пулсът му се ускори, но той умееше да се владее.

Хари Хуле попадна под светлината на лампата. И изпълни оптическия мерник.

Жалко, наистина , че няма как да го засн…

Обзе го внезапно колебание.

Бързото мислене не беше сред силните му страни.

Не се смяташе за глупав. Просто се случваше някои решения да му отнемат повече време.

И като деца двамата с Микаел се различаваха именно по остротата на ума. Обикновено Микаел преценяваше и говореше, но в крайна сметка Трюлс също успяваше да стигне до правилния извод. Както и сега. Липсващ адрес в някакъв списък. Глас, който му нашепва да не убива Хуле. Ако беше тук, Микаел би го посъветвал да си направи елементарна сметка. Хуле е вдигнал мерника на Рудолф Асаев и на Трюлс — за щастие, в тази последователност. Ако Хуле види сметката на Асаев, проблемите на Трюлс ще станат с един по-малко. Същото важеше и ако Асаев очисти Хуле. От друга страна…

Хари Хуле продължаваше да стои на светло.

Пръстът на Трюлс започна да натиска спусъка. В КРИПОС се бе отличил като най-добрия стрелец с пистолет и подгласник на първенеца с пушка.

Издиша въздуха от дробовете си. Усещаше тялото си напълно освободено от напрежение. Не очакваше неконтролирани движения. Отново си пое дъх.

И свали пушката.

Пред Хари се простираше осветената улица „Блиндерн“. Приличаше на маршрут за увеселително влакче — със стръмни изкачвания и спускания — из хълмиста местност със стари къщи, просторни градини, университетски сгради и тревни площи. Изчака светлините на таксито да изчезнат и тръгна.

Стрелките показваха един без четири. Не се виждаше жива душа. По желание на Хари шофьорът спря пред номер шейсет и осем.

„Блиндерн“ 74, пишеше на триметрова ограда на петдесетина метра по-нататък по улицата. Встрани от къщата се издигаше цилиндрична постройка, висока четири метра и със също толкова голям диаметър. Приличаше на водонапорна кула. Хари за пръв път виждаше такъв резервоар в Норвегия. Забеляза още един до съседната къща. Алея, посипана с чакъл, водеше към стълбище пред внушителна къща. Самотна лампа осветяваше портала пред врата от солидно тъмно дърво.

Два от прозорците на първия етаж и един на втория светеха.

Хари се спотаи под дъб от отсрещната страна. Свали си раницата и я отвори. Приготви полицейската пушка и си сложи противогаза, без да го нахлузва над лицето си.

Дъждът щеше да му помогне да се приближи незабелязано. Провери дали картечният пистолет е зареден и със свален предпазител.

Моментът настъпи.

Но упойката започваше да го пуска.

Извади бутилката „Джим Бийм“ и разви капачката. На дъното бяха останали няколко капки. Погледна къщата, после бутилката. Ако осъществи намерението си, ще му трябва още малко алкохол. Зави обратно капачката и прибра бутилката във вътрешния си джоб заедно с допълнителния пълнител за пистолета. Стараеше се да диша нормално, та мускулите и мозъкът да се насищат с достатъчно кислород. Погледна часовника. Един и една минута. След двайсет и три часа излита самолетът, който ще отведе него и Ракел в Хонконг.

Хари си пое дълбоко въздух, после пак. Очакваше някакъв сензор да засече присъствието му, докато се промъква към къщата. Тежката бронежилетка щеше да му попречи да се придвижи бързо, но нямаше желание да става лесна мишена като онзи път по „Мадсерю але“.

Две, две и половина. Три.

Натисна дръжката, отвори портата, стисна полицейската пушка в едната ръка, картечния пистолет — в другата, и хукна по затревената площ, вместо по чакъла. Насочи се към прозореца на дневната. Беше участвал в немалко светкавични арести и знаеше какво огромно преимущество осигурява моментът на изненадата. Не само позволява на полицаите първи да открият огън, а и обезврежда противника, зашеметен от внезапния звук и светлина. Хари обаче се бе научил колко трае моментът на изненадата. Затова започна да брои наум. Петнайсет секунди. По негови изчисления разполагаше точно с толкова. Не сломи ли съпротивата за тези петнайсет секунди, вражеските редици ще успеят да се мобилизират, да се прегрупират, да отблъснат удара. Познаваха къщата по-добре от него. Той не разполагаше дори с чертеж.