Ю Несбьо - Фантом

Четиринайсет, тринайсет.

От мига, когато изстреля два газови патрона в прозореца, те разпръснаха сълзотворен газ и над Хари сякаш връхлетя лавина. Времето забави ход и всичко започна да тече като на насечена филмова лента. Знаеше, че се движи; че тялото му извършва каквото трябва, но мозъкът му регистрираше само откъслечни моменти.

Дванайсет.

Смъкна противогаза над носа и устата си, метна полицейската пушка в дневната, разчисти с пистолета по-едрите парчета стъкло от перваза на прозореца, подложи раницата, набра се на мускули върху нея, вдигна единия си крак и го преметна през прозореца. В същия миг белият дим лумна към него. Хари потъна в облак. Бронежилетката забавяше движенията му. Стесненото от противогаза зрително поле подсилваше усещането, че се движи като във филм. Проехтяха изстрели. Той залегна на пода.

Осем.

Още изстрели. Сухият звук на разцепен паркет. Врагът не се бе парализирал. Хари чакаше. Най-после чу кашлица. Задушливата кашлица, която не можеш да потиснеш, когато сълзотворният газ започва да дразни лигавицата на очите, носа, дробовете ти.

Пет.

Хари вдигна картечния пистолет и откри стрелба срещу сиво-бялата пелена. Чу как някой тича по стълбите.

Три.

Хари се изправи по посока на беглеца.

Две.

Димът не бе обхванал втория етаж. Ако онзи е успял да стигне дотук невредим, шансовете на Хари да го залови значително намаляваха.

Едно, нула.

Хари различи очертанията на парапета. Провря картечния пистолет между отвесните прегради и насочи дулото нагоре. Дръпна спусъка. Оръжието „ритна“ в ръката му, но Хари го държеше здраво. Изпразни пълнителя, изтегли пистолета към себе си, свали празния пълнител и бръкна в джоба на палтото си да извади резервния. Напипа само бутилката бърбън. Пълнителят се бе изхлузил от джоба му, докато стоеше залегнал на пода! А другите пълнители останаха в раницата на прозоречния перваз.

Чу стъпки по стълбите и осъзна, че е обречен. Човекът стъпваше бавно и някак колебливо. После изведнъж забърза ход и направо полетя надолу. Хари видя как фигурата се изстрелва от мъглата — призрак в бяла риза и черен костюм. Удари се в парапета, прекърши се по средата и се свлече безжизнен по стълбите до долу. Хари видя разръфаните краища на дупките в плата, откъдето бяха минали куршумите. Приближи се до тялото, хвана го за косата и повдигна главата. Обзе го усещането, че се задушава, и едва преодоля импулса да си свали маската.

Излизайки от тялото, единият куршум почти бе отнесъл носа на мъртвия. Но това не попречи на Хари да го познае: този дребен мъж нападна него и Бернтсен в „Леон“. Същият стреля по него от автомобила на „Мадсерю але“.

Хари напрегна слух. Цареше пълна тишина. Само куршумите съскаха, изпускайки сълзотворен газ. Хари се втурна към перваза, намери раницата, зареди пистолета и пъхна резервен пълнител в джоба. Чак сега усети потта, стичаща се на вади под жилетката.

Къде остана едрият? А Дубай? Пак се ослуша. Съскане на газ. Не долови ли и стъпки на горния етаж? През плътната завеса различи стая и отворена врата към кухнята. Остана само една затворена врата. Застана до нея, отвори рязко, насочи пушката към вътрешността и изстреля два куршума. Затвори и изчака. Преброи до десет. Отвори и влезе.

Вътре нямаше никого. През димната завеса забеляза рафтове с книги, кресло, тапицирано с черна кожа, и голяма камина. Над камината висеше портрет на мъж в черната униформа на Гестапо. Нима тук някога са живели нацисти? Хари знаеше, че норвежкият нацист и лидер на Хирда 75 75 Хирд — паравоенно формирование към норвежката националсоциалистическа партия „Национално обединение“; съществува от 1934 до 1945 година. — Б.пр. Карл Мартинсен е живял в насилствено присвоена къща по улица „Блиндерн“, докато не са го разстреляли пред сградата на Естествено-научния факултет.

Хари се върна през кухнята и влезе в слугинската стая, типична за периода. Там откри каквото търсеше: задното стълбище.

Обикновено такива стълбища в миналото са се използвали и като аварийни, но това не отвеждате до изход, а продължавате към мазето. Вратата беше зазидана.

Хари провери: в пълнителя бе останал един газов патрон. Изкачи стълбите с дълги, безшумни скокове. Изстреля последния куршум в коридора, преброи до десет и продължи. Започна да проверява стаите. Болката във врата го мъчеше, но той съумяваше да запази концентрацията си. Само първата врата беше заключена. В другите стаи нямаше никого. Две от спалните изглеждаха обитавани. Леглото в едната не беше застлано с чаршафи, а матракът тъмнееше като просмукан от кръв. На нощното шкафче лежеше Библия. Хари я огледа. Кирилица. Значи — източноправославна. До нея стоеше приготвен жук . Червена тухла със забити шест гвоздея, дебела точно колкото книгата.