Ю Несбьо - Фантом

— Мхм. Какво друго желязо имаш?

— Желязо?

— Освен това — Хуле посочи към ниската масичка: три пистолета, единият картечен, зареден и в режим на готовност. — Мога да те закопчея и да претърся апартамента, така че е в твой интерес да ми ги покажеш сам.

Трюлс Бернтсен обмисли положението и посочи спалнята.

Трюлс включи осветлението и отвори вратата на гардероба. Под луминесцентната лампа лъснаха шест пистолета, два големи ножа, черна полицейска палка, метален бокс, противогаз и така наречената riot gun , или нелетално оръжие, предназначено за разпръскване на масови безредици — късоцевна пушка с цилиндър в средата, съдържащ големи патрони със сълзотворен газ. Оръжейния си арсенал Трюлс бе събрал от склада в Управлението, където служителите не следяха изкъсо точната бройка оръжия.

— Ти си луд за връзване, Бернтсен.

— Защо?

Хуле посочи задната стена на гардероба. Там Трюлс беше забил гвоздеи, на които бе закачил оръжията, и с помощта на флумастер бе очертал контурите им. Всичко си имаше точно определено място.

— Бронежилетка на закачалка ? Ти какво? Притесняваш се да не се измачка ли?

Трюлс Бернтсен не отговори.

— Добре — Хуле свали жилетката. — Сложи в един чувал полицейската пушка, противогаза и муниции за МП-5.

Хуле наблюдаваше, докато Трюлс изпълнява нарежданията му. Върнаха се в дневната. Хари взе картечния пистолет и тръгна към външната врата:

— Знам какво ти минава през ума. Но преди да си започнал да звъниш на разни хора, за да ме спреш, нека те предупредя, че съм поверил на адвокат цялата информация за теб и случая. При инцидент с мен съм го инструктирал как да действа. Ясно?

Трюлс кимна. „Блъфира“ — помисли си.

— Смяташ, че те будалкам — засмя се Хуле. — Но няма как да си напълно сигурен, нали?

Ах, как мразеше Хуле! Ненавиждаше надменната му пренебрежителна усмивка.

— А какво ще стане, ако оцелееш, Хуле?

— Тогава проблемите ти ще приключат. Ще се махна оттук, ще се преселя в другия край на земното кълбо и повече няма да ме видиш. И последно… — Хуле закопча дългото палто над бронежилетката. — Ти ли си изтрил улица „Блиндерн“ 74 от списъка, който изпратиха на мен и Белман?

Трюлс Бернтсен понечи да отрече. Но нещо — хрумване, смътен проблясък — го спря. Отдавна се опитваше да разбере къде е леговището на Рудолф Асаев…

— Да — излъга той, докато се опитваше да смели информацията, да съобрази какво означава това.

Списъкът, който изпратиха на мен и Белман…

Трюлс се мъчеше да извлече някакво заключение, ала умът му не щракаше достатъчно бързо. Проницателността не беше сред силните му страни. Нуждаеше се от повече време да осмисли чутото.

— Да — повтори той с надежда изненадата да не му проличи. — Аз бях. Аз изтрих адреса.

— Оставям тази пушка — Хари отвори пълнителя и извади патрона. — Ако не се върна, я занеси в адвокатска кантора „Бах & Симонсен“.

Хуле затръшна вратата. Стъпките му отекнаха по стълбите. Трюлс изчака, за да е сигурен, че онзи няма да се върне, и се спусна към бал конската врата. О стената до нея, зад завесата, стоеше опряна карабината „Мерклин“. Трюлс вдигна тежкото оръжие, отвори балконската врата и опря цевта о перилата. Валеше дъжд и беше студено, но тихо, а в случая това имаше по-голямо значение.

Трюлс видя как Хуле излиза от блока. Палтото му се ветрееше, докато вървеше към таксито на паркинга. Бернтсен се прицели в него през светлочувствителния оптически мерник. Немска оптика и оръжейно изкуство. През окуляра фигурата се виждаше зърниста, но на фокус. Веднага би могъл да повали Хуле. Куршумът щеше да го прониже от глава до пети или — при повече късмет — да излезе през репродуктивните му органи. Все пак „Мерклин“ бе проектирана за лов на слонове. Ала ако Трюлс изчакаше Хуле да попадне под лампите на паркинга, щеше да му се открие още по-удобна възможност за изстрел. Това му се струваше за предпочитане: хем паркингът е пуст, хем по-бързо ще довлече трупа до колата си.

Инструктирал адвоката си? Да бе! Трюлс обаче задължително щеше да провери има ли причина да очисти въпросния Ханс Кристиан Симонсен. Не искаше да оставя нищо за случайността.

Хуле се приближаваше към светлото петно под една лампа. В главата? Бронежилетката покриваше тялото до тила. Адски тежка. Трюлс постави пръст на спусъка. Слаб, едва доловим глас му прошепна да се откаже, защото това е убийство. Досега Трюлс Бернтсен не бе отнемал умишлено човешки живот. Не той посегна на Торд Шулц, а проклетите „бригадири“ на Рудолф Асаев. А Густо? Кой, по дяволите, пречука Густо? Микаел Белман. Исабел Скойен.