Ю Несбьо - Фантом

Трюлс Бернтсен взе на спринт разстоянието до входната врата на блока, пъхна ключа в ключалката и неочаквано чу забързани крачки зад гърба си.

Извърна се стреснат, сграбчи дръжката на пистолета във вътрешния джоб и тъкмо да го извади, пред него изникна изплашеното лице на Вигдис А.

— Д… да не те стреснах? — запъна се тя.

— Не — отвърна сухо той и влезе, без да задържи вратата.

Чу обаче как тя успя да промуши тлъстото си туловище, преди вратата да се хлопне.

Бернтсен натисна копчето на асансьора. Дали го е стреснала? Направо му изкара ангелите! Преследваха го сибирски казаци. Шубе го е, и още как!

Вигдис А. лъхтеше по стълбите към асансьора. И тя като повечето жени се беше ошишкала здраво. Трюлс недоумяваше защо всички упорито премълчават, че норвежките масово страдат от наднормено тегло, което не само ще им докара някое от кошмарните заболявания вследствие от затлъстяване, ами ще доведе и до изчезването на норвежкия народ. Защото накрая никой мъж няма да може да гази в толкова много сланина. Без да слага своята в сметката, разбира се.

Асансьорът пристигна, двамата се качиха, кабината потегли, а въжетата заскърцаха, измъчвайки се от тежестта.

Някъде му попадна статия, че мъжете също пълнеят прогресивно, но не им личи по същия начин. Тлъстините им не се лепят по задника, а им придават вид на по-едри и силни. Това важеше и за Трюлс Бернтсен. Сега, с десет килограма повече, той изглеждаше много по-добре . А мазнините по женските тела се тресяха при всяко движение като желе. Виждайки подобни повлекани, му идеше да им тегли силен шут в задника и да гледа как кракът му потъва в меката плът. Лекарите непрекъснато тръбяха, че затлъстяването е новият бич, и въпреки това множество активисти кресливо заклеймяваха маниакалното желание за отслабване и възхваляваха „естествените“ женски форми. Сякаш провисналото и дебелото са идеал за неподправена женственост. Бъди доволна от тялото си. По-добре сто жени да умрат от сърдечно-съдови болести, отколкото — недай си боже! — една — от хранително разстройство. А сега и Мартине се освини. Е, тя беше бременна, но Трюлс не съумяваше да се избави от мисълта, че и Мартине е станала една от онези трътли.

— Премръзнали ли сте? — попита с усмивка Вигдис А.

Трюлс не знаеше какво се крие зад съкращението А. — просто така пишеше на звънеца ѝ, Вигдис А. Прииска му се да ѝ забие един десен прав с всичка сила — надутите ѝ до пръсване бузи щяха да поемат юмрука му, без да строшат кокалчетата. Или да я изчука. А защо не и двете?

Знаеше защо се чувства толкова бесен. Заради шибания джиесем.

След като най-после успяха да притиснат „Теленур“ да проследят телефона на Хуле, служителите установиха, че той се намира в центъра, по-точно в района на Централната гара. Едва ли в Осло има по-оживено място, и то през цялото денонощие. Дузина полицаи прочесваха района в продължение на часове. Нито следа от Хуле. Накрая някакъв новобранец излезе с баналното предложение да си сверят часовниците, да се пръснат из множеството и един да позвъни на номера на Хуле в предварително уговорена секунда. Който чуе звънене на телефон или види някой да си вади джиесема, да действа. Речено — сторено. Наистина откриха телефона — в джоба на наркоман, полузадрямал на стълбите в подножието на Предгаровия площад. Той обясни, че някакъв тип от кафене „Фюрлюсе“ му „дал“ телефона.

Асансьорът спря.

— Приятна вечер — промърмори Трюлс и слезе от кабината.

Зад него вратата се хлопна и асансьорът потегли.

Кюфтета и дивиди. Първата част на „Бързи и яростни“? Пълна боза, разбира се, но някои сцени си ги бива. Или „Трансформърс“? Меган Фокс и продължителна чекия.

Чу я как диша. Беше слязла с него от асансьора. Миризма на влажно коте. Тази вечер Трюлс Бернтсен щеше да я изчука. Усмихна се и обърна глава. Тя се опря в нещо твърдо. И студено. Трюлс Бернтсен обърна нагоре очи. Цев на пушка.

— И на теб — отговори познат глас. — С удоволствие ще вляза.

Трюлс Бернтсен седеше в креслото и се взираше в дулото на собствения си щаер.

Откри Хари. Или по-скоро обратното.

— Не можем да продължаваме да се срещаме така — подхвана Хари Хуле.

Беше забучил цигарата в единия ъгъл на устата си, та димът да не влиза в очите му.

Трюлс не отговори.

— Знаеш ли защо предпочитам твоя пистолет? — попита Хари и потупа пушката, легнала в скута му.

Трюлс продължаваше да мълчи.

— Защото искам куршумите, които открият в тялото ти, да отведат разследващите до твоето оръжие.