Ю Несбьо - Фантом

Хари затвори очи и си промърмори два пъти номера на полета.

Слезе от скоростния влак, прекоси пешеходния мост към Операта и с бързи крачки тръгна по италианския мрамор към главния вход. През стъклото се виждаше как официално облечени хора разговарят, похапват коктейлни хапки и отпиват от високи чаши зад ограничителните въжета пред луксозното фоайе.

На входа стоеше мъж в костюм със слушалка в ухото и ръце пред слабините си като футболист, застанал в стена срещу свободен удар. Широкоплещест, но не чак мутра. Опитният му поглед веднага спря върху Хари и започна да шари около него в търсене на нещо подозрително. Явно мъжът, полицай от Националната служба за охрана, се грижеше за безопасността на кмета или на някой си министър, присъстващ на събитието. Здравенякът пристъпи към Хари.

— Съжалявам, господине. Закрито мероприятие във връзка с премиерата на… — подхвана той, но млъкна, виждайки идентификационната карта на Хари.

— Не съм дошъл за политическите лица, колега. Искам само да разменя няколко думи с един от гостите по служебен въпрос.

Охранителят кимна, съобщи нещо в микрофона, закачен на ревера му, и пропусна Хари да влезе.

Във фоайето — гигантско иглу — въпреки дългото си изгнание Хари разпозна десетки познати лица: позьори в печатните медии, многознайковци — редовни коментатори в телевизионните студиа, спортисти и политици със заложби на шоумени плюс кардинали в различен оттенък на сивото в културната сфера. Сега Хари разбра защо Исабел Скойен толкова се затруднява да си намери подходящ кавалер за светски събития. В момента тя се извисяваше с една глава над множеството.

Хари прекрачи въжето и се запромушва през тълпата, повтаряйки „извинете“, докато около него се разплискваше бяло вино.

Исабел разговаряше с някакъв мъж. По угоднически въодушевеното ѝ изражение Хари отсъди, че макар и с половин глава по-нисък от събеседничката си, въпросният кавалер се е издигнал с няколко глави над нея във властовата йерархия. Хари се приближи на три метра от тях, ала изневиделица изскочил пред него мъж му препречи пътя.

— Току-що говорих с колегата ви, полицай съм — обясни Хари. — Дошъл съм да говоря с нея .

— Ваша е — отвърна охранителят.

Хари долови лек подтекст в думите му.

— Здравей, Исабел — поздрави Хари. По лицето ѝ се изписа изненада. — Дано не прекъсвам… кариерното ти развитие.

— Старши инспектор Хари Хуле — засмя се звънко тя, все едно ѝ е разказал виц.

Събеседникът на Скойен мигом му протегна ръка и се представи, макар Хари да не прояви интерес към личността му. Дългогодишното пребиваване по високите етажи на кметството явно го бе научило, че близостта до народа се възнаграждава по време на избори.

— Хареса ли ви спектакълът, старши инспекторе?

— И да, и не. Общо взето, тъкмо се зарадвах, че операта свърши, и се сетих, че трябва да се погрижа за още нещо.

— За какво?

— Понеже Дон Жуан е крадец и бройкаджия, ми се струва съвсем логично да си намери майстора в последното действие. Май се досещам коя е статуята, която отнася прочутия женкар в ада. Но не ми стана ясно кой ѝ е подшушнал къде да намери Дон Жуан. Вие разбрахте ли точно как стана това… — Хари се обърна към Скойен, — Исабел?

Тя се усмихна сухо.

— Вашите конспиративни теории винаги са интересни. Но предпочитам да оставим тази тема за друг път, защото в момента разговарям с…

— Наложително е да разменя няколко думи с госпожицата — обърна се Хари към събеседника ѝ. — Ако разрешите, разбира се.

Хари забеляза, че Исабел се кани да се възпротиви, но мъжът я изпревари:

— Моля, не се притеснявайте.

Кимна с усмивка и се обърна към възрастна двойка, първа от опашката желаещи аудиенция с високопоставения господин.

Хари хвана Исабел под ръка и я поведе към тоалетните.

— Смърдиш отвратително — просъска тя.

Той натисна с две ръце раменете ѝ към стената до мъжката тоалетна.

— Костюмът ми се валя в разни боклуци — обясни Хари и забеляза, че гостите започнаха да ги стрелкат с погледи. — Можем да го направим по два начина — или цивилизовано, или брутално. От какъв характер е връзката ти с Микаел Белман?

— Моля? Върви по дяволите, Хуле.

Хари ритна вратата на тоалетната и повлече Скойен със себе си.

Мъж в смокинг, застанал до умивалника, ги изгледа втрещен в огледалото, когато Хари блъсна Исабел във вратата на една от кабинките и натисна врата ѝ с ръка.

— По времето на Густовото убийство Белман е бил при теб — процеди Хари. — Под ноктите на Белман открихме кръвта на Густо. Човекът на Дубай в полицията е най-близкият подчинен на Белман и негов приятел от детинство. Ако не си отвориш устата сега, веднага ще звънна на мой познат в „Афтенпостен“ и още утре ще цъфнеш във вестника. А целият материал ще кацне на бюрото на главния прокурор. Какво решаваш?