Ю Несбьо - Фантом

Тогава Ракел произнесе онази реплика.

Хари затвори очи и пак си припомни думите ѝ:

— Идвам с теб, Хари.

Идвам с теб. Идвам с теб.

— Кога? — попита после тя.

Кога?

„Сега! — искаше му се да ѝ отговори. — Събери най-важното в една чанта и идвай!“

Той обаче все пак успя да обмисли трезво положението.

— Виж, Ракел, издирват ме. Най-вероятно полицията те наблюдава с надеждата да ги отведеш при мен. Тази вечер ще замина сам, а ти ще тръгнеш утре вечер с вечерния полет на „Тай Еър“. Ще те чакам в Банкок, а оттам заедно ще потеглим за Хонконг.

— Ханс Кристиан ще поеме защитата ти, ако те арестуват. Наказанието едва ли…

— Не се притеснявам от продължителността на мярката — прекъсна я Хари. — Докато съм в Осло, Дубай може да ме намери навсякъде. Сигурна ли си, че Олег се намира на безопасно място?

— Да. Но искам и той да дойде с нас, Хари. Не мога да тръгна…

— Ще дойде с нас, разбира се.

— Нали? — Хари усети облекчението в гласа ѝ.

— Ще бъдем тримата заедно. В Хонконг Дубай не може да ни пипне с пръст. След като двамата с теб пристигнем, ще изчакаме няколко дни и ще помоля Херман Клойт да изпрати двама от своите хора да ескортират Олег от Осло.

— Ще уведомя Ханс Кристиан и ще си запазя билет за утре, скъпи.

— Ще те чакам в Банкок.

Кратка пауза.

— Как ще се качиш на самолета, щом си обявен за издирване, Хари?

— Заповядайте.

Заповядайте.

Хари отвори очи. Служителката зад гишето му се усмихваше.

Той пристъпи напред и ѝ подаде билета и паспорта. Видя как жената въведе имената му в компютъра.

— Не мога да ви открия, господин Нюбак.

Хари се опита да я успокои с усмивка.

— Всъщност си бях резервирал билет за Банкок за след десет дни, но преди час и половина се обадих да променя датата за днес.

Служителката продължи да трака по клавиатурата. Хари броеше секундите и дишаше дълбоко.

— Ето, открих ви. Системата се нуждае от време да отрази промяната в резервацията. Но тук пише, че ще пътувате с госпожа на име Ирене Хансен.

— Тя ще пътува по старата резервация.

— Разбирам. Имате ли багаж за чекиране?

— Не.

Пръстите ѝ продължиха да танцуват по клавишите.

Неочаквано тя сбърчи вежди. Пак отвори паспорта. Хари се подготви за нови неприятности.

Жената пъхна бордната карта в паспорта му и му го подаде.

— Побързайте, господин Нюбак. Виждам, че пътниците вече са започнали да се качват на борда. Приятен полет.

— Благодаря — отвърна Хари с по-приповдигнат тон, отколкото възнамеряваше, и хукна към проверката за сигурност.

Премина през скенера, посегна да вземе ключовете и телефона си от пластмасовото легенче и чак тогава забеляза, че е получил есемес. Понечи да го прехвърли в папката със съобщения на Мартине, но срещу подател стоеше буквата Б. Беате.

— Последно повикване за полета до Банкок — чу се по високоговорителя. — Моля пътниците да се явят на изход 54.

Хари хукна нататък. Отвори съобщението.

ДОБРАХ СЕ И ДО ПОСЛЕДНИЯ СПИСЪК. В НЕГО ИМА АДРЕС, КОЙТО НЕ ФИГУРИРА В СПРАВКАТА, КОЯТО ТИ Е ИЗПРАТИЛ БЕЛМАН: УЛИЦА „БЛИНДЕРН“ 74.

Хари прибра телефона в джоба си. Пред гишето за паспортна проверка нямаше опашка. Той подаде документите, служителят прегледа паспорта и бордната карта, после вдигна очи към Хари.

— Белегът е отскоро, затова го няма на снимката — обясни Хари.

— Направете си по-актуална снимка, Нюбак — отвърна служителят, върна му документите и кимна на следващия.

И така, Хари беше свободен. Спасен. Предстоеше му нов живот.

Пред гишето на изхода за отвеждане към самолета се бяха наредили петима закъснели.

Хари погледна бордната си карта. Бизнес класа. Дори когато пътуваше по служебни дела на Херман Клойт, летеше с икономична класа. Стиг Нюбак определено се бе уредил доста добре. Дубай — също. И продължаваше да върти успешния си бизнес. Дори в момента, тази вечер, в този миг, група треперещи от нетърпение наркомани чакаха мъжа с екипа на „Арсенал“ да ги отведе до „поста“.

Пред гишето чакащите се стопиха до двама.

„Блиндерн“ 74.

Идвам с теб. Хари затвори очи, за да чуе отново гласа на Ракел.

Полицай ли си? В това ли се превърна: в роботизиран роб на мравуняка и поклонник на чужди възгледи?

В това ли наистина се бе превърнал?

Дойде неговият ред. Служителката зад гишето го подкани с поглед да се приближи.

Не, Хари не робуваше никому.

Подаде ѝ бордната си карта.

И тръгна по ръкава към самолета. През стъклената стена видя светлините на самолет, захождащ към летището. Машината прелетя ниско над къщата на Торд Шулц.