Ю Несбьо - Фантом

— Може да почака до утре — отвърна Хари.

В очите ѝ избиха сълзи. „Най-сетне“ — помисли си Хари и понечи да сложи ръка на рамото ѝ, но се отказа. В момента докосването от непознат мъж само би задълбочило кризата. Внезапно сълзите на Ирене пресъхнаха.

— Няма ли… друг начин? — попита тя.

— Например?

— Да не го видя никога повече — тя не му позволи да отмести поглед. — Никога повече — прошепна с прекършения си глас.

Хари усети ръката ѝ върху своята.

— Моля ви…

Хари потупа ръката ѝ, внимателно я положи в скута ѝ и стана.

— Ела, ще те изпратя.

Той изчака колата да се изгуби от погледа му, върна се в къщата и слезе в мазето. Не намери въже, но пък откри градински маркуч под стълбата. Занесе го на Нюбак и го хвърли в краката му. Погледна гредата на тавана. Стори му се достатъчно здрава. Извади флакончето с „Лизиноприл“, което беше намерил в джоба на Нюбак, и изсипа таблетките в шепата си. Бяха останали шест.

— Проблеми със сърцето ли имаш?

Нюбак кимна.

— Колко таблетки вземаш дневно?

— Две.

Сложи таблетките в ръката на Нюбак и пусна празното флаконче в джоба на сакото си.

— Ще се върна след два дни. Не знам доколко държиш на послесмъртната слава, но позорът щеше да е много по-страшен, ако родителите ти бяха още живи. Пък и сигурно си чувал как се отнасят затворниците към изнасилвачите. Ако се върна и не те заваря жив, ще забравя за теб и повече няма да спомена името ти. В противен случай ще те заведа в полицията. Ясно?

Виковете на Нюбак преследваха Хари чак до входната врата; викове на нещастник, останал сам-самичък с вината си, с призраците си, със самотата си, с последствията от решенията си. Определено познаваше това състояние. Хлопна вратата и тя се заключи зад гърба му.

Спря такси по улица „Ветлан“ и помоли шофьора да го закара до „Юрте“. Раната на врата го болеше и пулсираше със собствен пулс. Сякаш бе оживяла и се бе превърнала в звяр, затворен в клетка, разярен от бушуващото възпаление, което се мъчи да избие. Попита шофьора дали случайно няма болкоуспокояващи в колата. Мъжът поклати глава.

Завиха към Бьорвика. На небесния фон зад Операта избухнаха фойерверки. Някой празнуваше. Хари осъзнаваше, че и той има повод да ликува. Победи. Откри Ирене, а Олег беше свободен. Успя да осъществи намеренията си, за които бе дошъл. Тогава защо не се чувстваше празнично настроен?

— Какъв е поводът? — попита Хари.

— Тази вечер е премиерата на някаква опера. Преди час направих няколко курса дотам с издокарани дами и господа.

— „Дон Жуан“ — сети се Хари. — И аз бях сред поканените.

— Защо не отидохте? Сигурно ще е интересно.

— Трагедиите ме натъжават.

— Сериозно? — засмя се шофьорът.

Телефонът на Хари звънна. Търсеше го Клаус Туршилдсен.

— Не очаквах повече да се чуем — подхвана Хари.

— И аз. Но въпреки това… реших да проверя за каквото ме помоли.

— Вече не е важно. За мен случаят приключи.

— Чудесно, но не е зле да знаеш, че непосредствено преди и след убийството Белман — или поне мобилният му телефон — се е намирал в Йостфол. Невъзможно е да се придвижи толкова бързо до местопрестъплението.

— Добре, Клаус. Благодаря.

— За последен път?

— Да. Изчезвам.

Хари прибра телефона. Облегна се на седалката и затвори очи.

Имаше пълно основание да тържествува.

Под клепачите му затанцуваха искри от празничните илюминации.

„Идвам с теб.“

Край. Успя да си я върне.

Хари пристъпи напред в опашката пред гише „Летищен контрол“ в просторната зала на летище „Гардермуен“. Изведнъж се сдоби с план — с план за остатъка от живота си. Връхлетя го опияняващо усещане, за което не намираше по-подходяща дума от щастие .

На монитора над гишето пишеше „«Тай Еър», бизнес класа“.

Всичко се случи страшно бързо.

От къщата на Нюбак отиде право във „Фюрлюсе“, за да върне телефона на Мартине, но тя великодушно му го остави, докато си купи нов. Убеди го и да приеме палто, което не личеше да е носено и му придаваше що-годе представителен вид. Плюс три парацетамола срещу болката. Хари обаче отказа да ѝ покаже раната. Знаеше, че Мартине ще иска да я промие, а за това нямаше време. Беше се обадил в „Тай Еър“ да си запази билет.

После звънна на Ракел, съобщи ѝ, че Ирене е в сигурни ръце, а съдът е снел обвиненията от Олег и с това мисията на Хари е приключила и е време да напусне страната, преди да са го арестували.