Ю Несбьо - Фантом

Ханс Кристиан явно разбра, че намесата му е дала желания резултат, и клаксонът млъкна. Хари обаче не охлаби натиска. Съпротивата на Нюбак постепенно отслабваше и накрая той просто се отпусна.

Хари знаеше, че е нужен още малко натиск — и Нюбак ще изгуби съзнание. Още няколко секунди — и невъзможността до мозъка да стига кислород ще причини увреждания, а след още няколко Стиг Нюбак — похитител и основен изобретател на продукта виолин — ще изпадне в мозъчна смърт.

Хари поразмисли, преброи до три и отпусна пушката. Нюбак се свлече безшумно на пода.

Хари седна на един стол и си отдъхна. Със спада на адреналина в кръвта се завърнаха болките във врата. Влошаваха се с всеки изминал час. Опитвайки се да не им обръща внимание, изпрати есемес със съдържание „добре“ на Ханс Кристиан.

Нюбак започна да стене тихо и се сви в ембрионална поза.

Хари го претърси и нареди находките върху ниската масичка: портфейл, мобилен телефон, флаконче с таблетки „Лизиноприл“ с името на Нюбак и на лекуващия лекар. Хари си спомни, че дядо му пиеше това лекарство, защото имаше проблеми със сърцето. Прибра флакончето, опря дулото на пушката в бледото чело на Нюбак и го застави да се изправи.

Нюбак вдигна очи към Хари. Канеше се да каже нещо, но се отказа. Изправи се с мъка и краката му се преплетоха.

— Къде отиваме? — попита той, когато Хари го бутна напред по коридора.

— Към мазето.

Стиг Нюбак още не можеше да се съвземе напълно и залиташе. С едната си ръка Хари го подпираше, а с другата държеше пушката, опряна в гърба му, докато слизаха по стълбите. Спряха пред вратата, където Хари намери Ирене.

— Как разбра, че съм аз?

— По пръстена — отвърна Хари. — Отключвай.

Нюбак извади ключ от джоба си и го врътна в ключалката.

Вътре включи осветлението. Ирене стоеше права в далечния ъгъл. Трепереше, вдигнала рамо, сякаш да се предпази от евентуален удар. Закачена за тавана верига завършваше с халка около глезена ѝ. Хари прецени, че веригата е достатъчно дълга и ѝ позволява да се движи свободно из помещението. Би могла, например, да си включи осветлението. Но Ирене явно предпочиташе мрака.

— Освободи я и щракни халката около твоя крак — нареди Хари.

Нюбак се задави и вдигна длани:

— Чуй ме, Хари…

Хари замахна и го удари. Изгуби контрол. Чу безчувствения звук от съприкосновението на метала с плътта. Дулото на пушката остави кървава диря по носа на Нюбак.

— Ако още веднъж произнесеш името ми, ще ти пръсна мозъка с другия край на пушката — процеди през зъби той.

С разтреперани ръце Нюбак отключи катинара на халката около крака на Ирене, докато тя просто се взираше напред напълно безстрастно, сякаш всичко това ни най-малко не я засягаше.

— Ирене! Ирене! — извика Хари.

Тя се сепна и го погледна.

— Излез навън!

Тя стисна очи, все едно трябваше да вложи цялата си концентрация в усилието да разтълкува произведените от него звукове, да подреди думите му в смислова цялост. И да пристъпи към указаното действие. Мина покрай него и излезе от килията си с бавни, вдървени крачки на сомнамбул.

Нюбак седна на матрака и запретна крачола си. Халката се оказа тясна за дебелия му бял глезен.

— Аз…

— Закопчай я за китката си.

Нюбак се подчини. Хари дръпна веригата, за да провери дали железният пръстен е стегнал ръката му.

— Свали пръстена и ми го дай.

— Защо? Той е имитация.

— Защото не е твой.

Нюбак успя да изхлузи пръстена и го подаде на Хари.

— Нищо не знам — заяви той.

— За кое? — попита Хари.

— За онова, което очаквам да ме питаш: за Дубай. Срещал съм се два пъти с него, но ме заведоха с вързани очи и нямам представа как сме стигнали дотам. Двамата му руски наместници идват два пъти седмично за стока, но пред мен никога не са споменавали имена. Виж, ако ти трябват пари…

— Това ли е причината?

— За кое?

— За всичко. Заради парите ли го правиш?

Нюбак премига и сви рамене. Хари мълчеше. По лицето на Нюбак премина изморена усмивка.

— Ти как мислиш, Хари?

И погледна към крака си.

Хари не отговори. Не се нуждаеше от отговора на Нюбак. Не знаеше дали изобщо има желание да го изслуша. Опасяваше се, че обяснението на Нюбак ще предизвика съчувствие у него, а Хари не искаше да разбира нито постъпките му, нито факта, че една на пръв поглед съвсем дребна вродена физическа аномалия би могла да провали живота на момче, отраснало също като него в „Опсал“, и то в добро семейство със същите възможности като родителите на Хари. Няколко костици, разположени по различен начин, оформят ходило, извито навътре, за което е необходима обувка с по-малък размер от другия крак. Pes equinovarus. Конско-варусно стъпало. Защото походката на човек с такава деформация напомня предпазливите стъпки на кон. Подобен недъг те ощетява при заемането на начална позиция и от теб зависи дали ще преодолееш неравния старт, или не. Това те принуждава да се трудиш двойно повече, за да бъдеш атрактивен в очите на останалите, за да спечелиш симпатиите на най-популярните момчета, на най-отракания, който допуска само готини хора около себе си; на момичето зад прозореца, чиито усмивка кара сърцето ти да блъска лудешки, макар да не е предназначена за теб. Куцукайки на кривото си стъпало, Стиг Нюбак си бе проправил съвсем нелош път в живота. И то толкова незабележимо, че Хари изобщо не го помнеше. Беше си уредил прилично съществуване, добро образование, а с много работа — и ръководен пост. Сам бе започнал да задава тона на най-популярното. Но не бе успял да завоюва най-важното: момичето зад прозореца. Тя продължаваше да се усмихва на друг.