Ю Несбьо - Фантом

Ето защо му трябваха пари. Много пари.

Защото богатството прилича на грима: прикрива недостатъците, подсигурява ти всичко, дори онова, което уж не се продавало: уважение, възхищение, любов. Накъдето и да погледнеш, ще видиш доказателства, че красотата се жени за пари. Сакатият Стиг Нюбак търпеливо бе чакал да удари и неговият час.

Изобрети виолина, очаквайки светът да падне в краката му. Тогава защо тя се извръщаше със зле прикрита погнуса, макар да знаеше — със сигурност! — че той е богат, а състоянието му се множи с всяка седмица. Дали защото се бе увлякла по друг — по онзи, дето ѝ беше дал идиотския фалшив пръстен? Каква несправедливост! Стиг се бе блъскал неуморно, докато стане достоен да бъде обичан. Сега тя ще го обича — иска или не. Затова той я отвлече. Откопчи я насила от прозореца и я окова тук, за да не може да му избяга. И за да скрепи принудителната женитба, изтръгна халката от пръста ѝ и я надяна на своя.

Евтиния пръстен, който Ирене бе получила от Олег, Олег бе откраднал от майка си, тя пък го бе получила от Хари, а той, от своя страна, го бе купил от продавач на битпазар, който пък… Като в онази песен: „и пръстена да дава всеки по реда си: мъж на любима, майка на сина си“. Хари поглади с пръст черната драскотина по позлатената повърхност. Осъзна, че макар и зрящ, е останал сляп за някои неща.

Още при срещата с Нюбак в Онкологичния център забеляза: „… пръстена. Имах съвсем същия.“

Но не прозря естеството на приликата.

Потъмнялото от патина медно покритие.

Чак когато Мартине му обърна внимание, че едва ли друг човек на света би купил фалшив венчален пръстен, Хари включи за връзката между Олег и Нюбак.

Дори безупречният му апартамент не подкопа увереността на Хари. Тъкмо напротив: липсата на компрометиращи предмети тутакси му подсказа, че Нюбак крие другаде гузната си съвест. Например в къщата на покойните си родители, която, както спомена, още не бе продал. Червената къща, кацнала на склона над къщата на семейство Хуле.

— Ти ли уби Густо? — попита Хари.

Стиг Нюбак поклати глава. Надвисналите тежко над очите му клепачи му придаваха сънлив вид.

— Алиби?

— Нямам.

— Разкажи ми какво знаеш.

— Бях там.

— Къде?

— На улица „Хаусман“. Бях решил да го посетя. Беше ме заплашил, че ще ме разобличи. Но заварих полицейски автомобили пред блока. Някой вече го беше ликвидирал.

— Вече? И ти ли възнамеряваше да направиш същото?

— Не съвсем същото. Нямам пистолет.

— А с какво оръжие разполагаш?

— С химическото си образование — сви рамене Нюбак. — Густо страдаше от абстиненция. От мен поиска виолин.

Хари видя изморената усмивка по лицето на Нюбак и кимна.

— Било е достатъчно да му занесеш подобен на вид бял прах и той е щял да си го инжектира веднага, без да се усъмни какво съдържа.

Веригата издрънча, когато Нюбак посочи с ръка вратата.

— Може ли да кажа две думи на Ирене, преди…

В лицето на Нюбак Хари виждаше нещо познато: ощетен, съсипан човек, разбунтувал се срещу картите, които му е раздала съдбата, и изгубил битката.

— Ще я попитам.

Хари излезе. Ирене я нямаше в коридора. Откри я горе, в дневната. Седеше на стол с крака, подпъхнати под дупето. Хари извади палто от гардероба и я наметна. Заговори ѝ тихо и спокойно. Тя му отговаряше шепнешком, сякаш се боеше да не би гласът ѝ да изкънти в студените стени.

Обясни, че Густо я е използвал като разменна монета, за да получи половин килограм виолин от Нюбак, известен в наркосредите с прякора Ибсен. Престояла затворена четири месеца.

Хари я остави да говори свободно. Чак когато Ирене приключи, той ѝ зададе следващия си въпрос. Тя не знаеше нищо за убийството на Густо освен казаното ѝ от Ибсен. Нямаше представа кой е Дубай и къде живее. Густо не споделял такава информация с нея, а и тя не се интересувала. За мистериозния подземен бос тя знаеше каквото и всички: фантом с неизвестно име, носи се невидим из градските улици, никой не е виждал лицето му; неуловим като вятъра.

Хари кимна. През последните няколко дни чу многократно същото сравнение.

— Ханс Кристиан ще те откара в полицията. Той е адвокат и ще ти помогне да подадеш сигнал за извършеното над теб престъпление. После ще те заведе при майката на Олег. Там можеш да останеш, колкото пожелаеш.

Ирене поклати глава.

— Предпочитам да се обадя на брат ми Стайн. Ще отседна при него. Само че…

— Какво?

— Задължително ли трябва да подам сигнал?

Хари я погледна. Толкова млада и по-крехка от пиленце. Колко ли дълбоки травми ѝ бе нанесло това преживяване?