Ю Несбьо - Фантом

Забеляза жената в стаята през улицата.

Седеше на стол пред огледало — с гол гръб към него — и разресваше косата си. Бе облечена в старомодна на вид рокля. Не стара, а старомодна — като нов костюм от друга епоха. Без да знае защо, извика през счупения прозорец. Жената не реагира.

Излизайки на улицата, осъзна, че няма да се справи. Огнена треска изгаряше врата му, порите в кожата му бълваха секрет. Прогизнал от пот, усещаше първите ледени тръпки.

От бара се разнасяше друга песен: „And It Stoned Me“ на Ван Морисън.

Болкоуспокояващи.

Хари излезе на улицата и изведнъж в ушите му нахлу всепроникващ отчаян звън. В следващия миг пред очите му се изпречи синьо-бяла стена. В продължение на четири секунди Хари стоя вцепенен на платното. После трамвайната мотриса отмина и той отново видя отворената врата на бара.

Барманът се сепна, вдигна глава от вестника и погледна новия посетител.

— „Джим Бийм“ — поръча Хари.

Барманът премига два пъти, без да помръдне. Вестникът се свлече на пода.

Хари извади банкнотите евро от портфейла си и ги плесна върху плота.

— Дай ми цялата бутилка.

Долната челюст на бармана увисна. Над последната буква в татуировката „ЕАТ“ се образува гънка.

— Веднага. После изчезвам.

Барманът погледна банкнотите и пак вдигна глава към Хари. Свали бърбъна от рафта, без да изпуска клиента от очи.

Хари въздъхна: бутилката се оказа пълна до половината, че и по-малко. Прибра я в джоба на палтото, огледа се, опита се да измисли запомняща се прощална фраза, преди да се оттегли от сцената, не му хрумна нищо, кимна и излезе.

Спря на ъгъла на улиците „Принсен“ и „Дронинген“. Първо позвъни на „Телефонни справки“, после отвори бутилката. Миризмата на бърбън предизвика спазми в стомаха му. Ала Хари осъзнаваше, че няма да се справи без упойка. От три години не беше близвал алкохол. Надяваше се симптомите да са отшумели. Долепи гърлото до устните си, отметна назад глава и надигна бутилката. Три години пълно въздържание. Отровата предизвика в организма му взрив с еквивалента на напалмова бомба. Не само че не бяха отшумели — симптомите се бяха обострили още повече.

Той се наведе напред, протегна ръка и се подпря на стената, за да не изцапа панталона и обувките си.

Зад гърба си чу потракване на токчета по асфалта.

— Hey, mister. Me beautiful? 73 73 Hey, mister. Me beautiful? (англ.) — Здрасти, господине. Аз красива? — Б.пр.

— Sure 74 74 Sure (англ.) — Разбира се. — Б.пр. — едва успя да промълви Хари и гърлото му се напълни с кисела слюнка.

Жълтата струя плисна върху тротоара с учудваща сила и опръска внушителна площ. Токчетата се отдалечиха, потраквайки като кастанети. Хари си избърса устата с опакото на дланта и направи втори опит. Отметна назад глава. Уискито и жлъчката потекоха по гърлото му. И пак се върнаха обратно.

Третия път успя да задържи алкохола в стомаха си.

На четвъртото отпиване пое значителна доза.

На петото хвръкна в небето. Махна на едно такси, качи се и съобщи адреса на шофьора.

Трюлс Бернтсен бързаше в тъмното. Прекоси паркинга пред жилищния блок. От прозорците на спокойните уютни домове струеше светлина. Обитателите им сигурно бяха наизвадили снаксове и кани с кафе, а защо не и бира, и се бяха строили пред телевизорите. Новините тъкмо бяха свършили и предстояха по-интересни предавания. Трюлс се обади в Управлението да съобщи, че е болен. Без дори да го попитат какво му има, се поинтересуваха само дали ще си остане у дома през полагаемите му се три дни, за които не е нужно да представя болничен лист.

— И как, по дяволите, да знам дали ще оздравея до три дни? — отвърна Трюлс.

Проклета страна, където всички клинчат; проклети лицемерни политици, които твърдят, че хората в тази страна искали да работят. Норвежците гласуват за Работническата партия, защото тя им позволява да се скатават, а кой е луд да не гласува за партия, даваща му право да отсъства от работа три дни без болничен лист; картбланш да си седи вкъщи и да лъска, да покара ски или да се отърси от махмурлук? Социалистите, разбира се, осъзнават какво изкушение представлява това право, но се преструват на отговорни, перчат се, че „имат доверие на повечето си сънародници“, и представят тридневния мързел като важна социална придобивка. Бернтсен смяташе Партията на напредъка за по-почтена. Вярно, тя си осигуряваше гласове с обещания за данъчни облекчения, но поне не го криеше зад благовидни предлози.

Цял ден размишлява по този въпрос, докато преглеждаше оръжията си, зареждаше ги, проверяваше дали са в изправност. Непрекъснато ходеше да се увери, че вратата е заключена, и наблюдаваше всички влизащи в паркинга превозни средства през призмата на пушката „Мерклин“ — оръжие за атентати, иззето от полицията преди повече от десет години. Отговорникът на оръжейния склад в Управлението си мислеше, че пушката е още там. Трюлс си даваше сметка за необходимостта в определен момент да напусне укреплението си, за да си купи храна, но изчака да се стъмни и хората по улиците да оредеят. Малко преди единайсет — тогава кварталният супер затваряше — взе щаера, промъкна се навън и тичешком стигна до магазина. Докато избираше продуктите, непрекъснато държеше клиентите под око. Запаси се с полуфабрикати за цяла седмица. Прозрачните пакетчета съдържаха обелени картофи, кюфтета, грахово пюре и сос. Достатъчно е да ги метнеш в тенджера с вряща вода, да изчакаш няколко минути, да срежеш пакетчетата и да изсипеш гозбата в чиния. Ако не се втеляваш много-много, вкусът напомня домашно приготвена храна.