Ю Несбьо - Фантом

Хари изгълта остатъка от кафето и погледна към улицата. Стана време да се поразмърда.

Докато прекосяваше площад „Юнгсторге“ към близките заведения за дюнери, му се обади Клаус Туршилдсен.

— Имам добри новини.

— Да чуя.

— В интересуващия те времеви диапазон сигнали от телефона на Трюлс Бернтсен са засечени от четири наземни станции в центъра на Осло. Следователно апаратът попада в района на улица „Хаусман“ 92.

— За район с какъв периметър говорим?

— Шестоъгълник с диаметър осемстотин метра.

— Добре — Хари се нуждаеше от време да си го представи. — А другият?

— По името не открих нищо, но се оказа, че притежава служебен телефон, вписан към Онкологичния център.

— И?

— И новините са обнадеждаващи. Неговият телефон се е намирал в същия район по същото време.

— Мхм — Хари влезе в едно заведение, подмина три претъпкани маси и спря пред плота, където снимки на апетитни дюнери с подсилен контраст примамваха посетителите. — Откри ли адреса му?

Клаус Туршилдсен му го издиктува. Хари го записа на салфетка.

— На този адрес вписан ли е друг телефонен номер?

— В смисъл?

— Чудя се дали има съпруга или приятелка.

Хари чу как пръстите на Туршилдсен заиграха по клавиатурата.

— Не — установи той. — На адреса няма регистрирани други телефони.

— Благодаря ти.

— Значи се договорихме, нали? Да ме търсиш за последно?

— Да. Само последна молба. Искам да провериш телефона на Микаел Белман; с кого е разговарял през последните месеци, къде се е намирал непосредствено преди часа на убийството.

От слушалката екна силен смях.

— Шефа на ОРГКРИМ? Забрави! Мога да потуля или да си измисля обяснение за проверка на обикновен полицай, но започна ли да ровя около висш полицай, веднага ще ми бият шута.

Туршилдсен продължаваше да се смее, все едно отдавна не беше чувал нещо толкова забавно.

— Очаквам да удържиш думата си, Хуле.

Връзката се разпадна.

Таксито пристигна на адреса от салфетката. Отвън го чакаше мъж.

Хари слезе и се приближи.

— Господин Ула Квернберг?

Мъжът кимна.

— Старши инспектор Хари Хуле. С вас говорихме по телефона.

Портиерът примижа към таксито, което не си тръгна.

— При липса на свободни служебни коли използваме таксита — обясни Хари.

Квернберг огледа идентификационната карта, която полицаят вдигна пред очите му.

— Не съм забелязал някой да се промъква в сградата.

— Но в централата постъпи сигнал, затова сме длъжни да проверим. Имате универсален ключ, нали?

В отговор Квернберг вдигна цяла връзка.

Отключи входната врата, докато Хари оглеждаше звънците от домофонната уредба.

— Свидетели са забелязали мъж да се катери по терасите и да се вмъква в апартамент на третия етаж.

— Кой е подал сигнала? — попита портиерът, докато се качваха по стълбите.

— Забранено ми е да цитирам имена, Квернберг.

— Имате петно на панталона.

— От сос. Изядох един дюнер. Май ще трябва да го занеса на химическо. Ще отключите ли тази врата?

— Апартамента на фармаколога?

— Тук живее фармаколог?

— Да. Работи в Онкологичния център. Не е ли редно да го уведомим, преди да влезем?

— Ако не възразявате, за мен е важно да проверя дали крадецът не е все още в жилището.

Портиерът промърмори някакво извинение и побърза да отключи.

Хуле влезе в апартамента. Съдейки по обстановката, вътре живееше ерген. Но отвсякъде лъхаше безупречен ред. Дисковете с класическа музика заемаха отделен рафт, подредени по азбучен ред. Специализирани списания за химици и фармаколози се издигаха, накамарени във високи, но спретнати купчини. На един от библиотечните рафтове Хари забеляза рамкирана фотография на двама възрастни и момче. Хари го позна. То стоеше леко приведено на една страна с начумерен вид. На снимката трябва да е било на не повече от дванайсет-тринайсет години. Портиерът, застанал до вратата на апартамента, внимателно следеше действията на полицая и Хари провери терасата, за да не предизвика подозренията му. После започна да обхожда стаите. Отваряше чекмеджета и шкафове. Не откри нищо компрометиращо.

Съмнително малко компрометиращи вещи — както биха се изразили някои оперативни работници.

Ала Хари и преди се бе сблъсквал с подобни жилища; някои хора просто нямат какво да крият. Не се случваше често, но все пак се случваше. Хари чу как портиерът прехвърли тежестта на другия си крак.

— Не виждам следи от взлом или кражба — установи на глас Хари и се насочи към изхода. — Понякога получаваме фалшиви сигнали.