Ю Несбьо - Фантом

В двора видях джипа ѝ — от високопроходимите, с които тузарите хвърчат по централните улици. Почуках на вратата на жилищната сграда — така, научи ме тя, се наричала къщата, обитавана от стопаните. Никой не ми отвори. Извиках, ехото отекна между стените. Пак нищо. Може да е излязла да поязди, предположих. Все едно. Знаех къде си държи парите, а такива селски постройки никога не се заключват. Натиснах дръжката и се оказах прав: отключено. Тъкмо се качвах към спалнята, тя изникна изневиделица. Внушителната ѝ фигура застана разкрачена горе в халат.

— Какво правиш тук, Густо?

— Исках да те видя — отвърнах и се усмихнах широко.

— Запиши си час при зъболекар — отвърна студено тя.

Зъбите ми действително бяха потъмнели и изглеждаха като из гнили, но с помощта на четка с метални зъбци бързо щях да ги почистя.

— Какво правиш тук? — повтори тя. — Пари ли искаш?

С Исабел се разбирахме от половин дума. Би било излишно да лицемерничим.

— Пет бона? — пробвах аз.

— Няма да стане. Отдавна приключихме с теб. Да те откарам ли обратно до спирката?

— Недей така, Исабел. Едно бързо…?

— Шшт!

Чак след малко загрях. Явно гладът за виолин ми беше изпил акъла. Та тя стоеше по халат посред бял ден, и то гримирана.

— Очакваш ли някого? — попитах аз.

Тя мълчеше.

— Нов тъпкач?

— Така става, като не си спазваш графика, Густо.

— Много съм добър в компенсациите — отвърнах, сграбчих ловко китката ѝ и я притеглих към себе си.

— Мокър си — дърпаше се тя, но не по-ожесточено от друг път, когато искаше груб секс.

— Вали — обясних и захапах меката част на ухото ѝ. — А твоето извинение какво е?

Ръката ми се плъзна под халата ѝ.

— И вониш! Пусни ме!

Ръката ми погали епилираните ѝ слабини, напипа процепчето. Беше не просто влажна, а мокра. Можех веднага да вкарам два пръста. Но ми се стори прекалено мокра. По кожата си усетих нещо слузесто. Отдръпнах си ръката. По пръстите ми бе полепнало нещо бяло и слузесто. Погледнах изумен Исабел. По лицето ѝ се изписа тържествуваща усмивка. Тя се наведе към мен и прошепна:

— Както вече казах, така става, като не си спазваш графика.

Побеснях. Вдигнах ръка да я ударя, но тя сграбчи китката ми и не успях. Яка кучка се оказа тази Скойен.

— Върви си, Густо.

Нещо засмъдя в очите ми. Ако не знаех какво е, щях да предположа, че са сълзи.

— Пет бона — прошепнах със задавен глас.

— Няма да стане. Ако ти дам, пак ще се върнеш. А това не може да продължава.

— Проклета курва! — креснах аз. — Забравяш няколко много важни неща. Или ще ми дадеш кинти, или ще изпея всичко на вестниците. И не говоря за чукането, а за акцията „да изчистим Осло“, в която си в комбина със стареца. Шибани псевдо-социалисти, дрога и политика — в един кюп. Колко според теб ще ми платят от „Ве Ге“?

Вратата на спалнята се отвори.

— На твое място веднага бих си плюла на петите — посъветва ме Исабел.

В тъмното зад нея подът проскърца под нечии стъпки. Исках да побягна. Наистина. Но въпреки това си останах на мястото.

Стъпките приближаваха.

В мрака проблеснаха белите линии по лицето му.

Тъпкач. Сексуален хищник.

Той се прокашля.

И пристъпи на светло.

Въпреки началните симптоми на абстиненция отново усетих желанието да докосна гърдите на този ослепителен красавец; да усетя горещата му потна кожа под пръстите си; да почувствам как мускулите му се стягат инстинктивно от възмущение какво, по дяволите, си позволявам.

— Кой? — попита Хари.

— Микаел Белман — повтори Беате, след като си прочисти гърлото.

— Белман?

— Да.

— Под ноктите на Густо има следи от кръвта на Белман?

— Така изглежда.

Хари отметна назад глава. Това променяше всичко. Или не? Този факт не означаваше непременно, че Белман има пръст в убийството на Хансен, но началникът на ОРГКРИМ очевидно криеше нещо.

— Махай се оттук — нареди ми тихо Белман.

Нямаше нужда да повишава глас.

— А, ти ли си? — поразхлабих хватката около китката на Исабел. — А аз си помислих, че е наела Трюлс Бернтсен. Умно, Исабел. Далновидно от твоя страна да се прицелиш по-високо в йерархията. Каква е схемата? Бернтсен е само твой роб, така ли, Микаел?

Изрекох малкото му име с умиление. Двамата се бяхме запознали, представяйки се с малките си имена: Густо и Микаел. Като две момчета, които в лицето на другия са намерили нов приятел за игра. Видях как обръщението запали нещо в погледа му. В очите му лумна искра. Белман се появи чисто гол. Затова изобщо не допусках да ме нападне. Но той се оказа по-бърз, отколкото предполагах. Преди да се усетя, той се нахвърли отгоре ми и стисна главата ми като в менгеме.