Маркъс Зюсак - Аз съм пратеникът

Както вече казах, баща ми умря преди около половин година. Той беше самотен, свестен, тих впиянчен неудачник. Бих могъл да кажа, че да живееш с майка ми не е лесно и затова се е пропил, но знам, че това не го извинява. Можеш да си измисляш всякакви извинения, без самият ти да им вярваш. Той доставяше мебели. Когато умря, го намериха седнал в един стар фотьойл вътре в камиона. Просто си седял там, мъртъв и умиротворен. Имало още сума ти неща за разтоварване. После разправяха, че се е скатавал. И тогава черният му дроб отказал.

Брат ми Томи се оправи доста добре. Той е с една година по-малък от мен и учи в университета в големия град.

Сестрите ми се казват Лий и Катрин.

Когато Катрин забременя на седемнайсет, плаках. Тогава бях на дванайсет. Скоро след това тя напусна дома ни. Никой не я е гонил. Просто си замина и се омъжи. Това беше голямо събитие по онова време.

Година по-късно, когато си тръгна и Лий, нямаше проблеми. Тя не беше бременна.

Аз съм единственият, който останах тук. Всички останали заминаха за града и живеят там. Томи е най-добре. Кани се да става адвокат. Дано да му потръгне. Сериозно го казвам.

До снимката на телевизора има и още една - на нея сме Одри, Марв, Ричи и аз. Миналата Коледа нагласихме таймера на апарата на Одри - и ето ни четиримата. Марв е с пура, Ричи е полуусмихнат, Одри се смее, а аз държа картите си и се блещя в най-калпавата ръка, която се е падала на някого, откакто свят светува.

Готвя.

Ям.

Пера, но рядко гладя.

Живея в миналото и вярвам, че Синди Крауфорд е най-добрият супермодел на света. Това е животът ми.

Имам тъмна коса, почти мургава кожа и кафяви очи. Мускулите ми са що-годе нормални. Би трябвало да вървя по-изправен, но не го правя. Обичам да стоя с ръце в джобовете. Ботушите ми почти се разпадат, но аз продължавам да ги нося, защото си ги обичам и си ги пазя.

Често ги обувам и излизам. Понякога отивам до реката, която минава през града, или си правя разходка до гробището - да навестя баща ми. Портиер идва с мен, разбира се, стига да е буден.

Най-много обичам да вървя с ръце в джобовете, с Портиер от едната ми страна, и да си представям, че Одри върви от другата.

Винаги виждам нашата групичка в гръб. И никакво сияние, което преминава в мрак. Одри. Портиер. И аз.

Аз държа пръстите на Одри в моите.

Още не съм написал велика песен като Дилън, нито съм започнал първата си сюрреалистична картина, съмнявам се и че бих могъл да направя революция, ако се опитам - защото освен всичко останало, съм си смотано копеле, макар че съм висок и строен. Само дето съм слабак.

Общо взето, май се чувствам най-добре, когато играя карти или когато съм закарал някого и се връщам обратно - да речем, от големия град или някъде още по на север. Прозорецът е свален, вятърът прокарва пръсти в косата ми, а аз се усмихвам на хоризонта.

После влизам в града и се отправям към гаража на "Свободни таксита”.

Понякога мразя звука на затръшващата се врата.

Както вече казах, ужасно обичам Одри.

Одри, която спи с кого ли не, само не и с мен. Тя винаги е казвала, че ме харесва прекалено много, за да го прави с мен, а аз лично никога не съм опитвал да я съблека, за да я видя напълно нова и трепереща пред себе си. Страх ме е. Вече ви казах, че като се стигне до секс, съм жалка работа. Имал съм една-две приятелки, които не ме превъзнасят особено като любовник. Едната ми каза, че съм най-непохватният тип, когото е срещала. Другата се смееше всеки път когато се опитвах да направя нещо. Това не ми помогна особено да се представя добре и не след дълго тя ме напусна.

Лично аз смятам, че сексът трябва да е като математиката. Както е в училище.

На никого не му пука, че е слаб по математика. Някои дори се хвалят с това и разправят: "По разказвателните предмети и английски - иди-дойди, но по математика съм пълен гьон." А другите им отговарят със смях: "И аз съм така. Тия логаритми -нищичко не вдявам!"

Човек би трябвало да може да говори така и за секса. Би трябвало да може гордо да заяви: "Като стане дума за оргазъм, съм пълен гьон. Всичко друго - иди-дойди, но от това нещо и представа си нямам."

Никой обаче не го казва.

Не може.

Особено ако е мъж.

Ние мъжете си мислим, че трябва много да ни бива в тази работа, аз пък ви казвам, че мен никакъв ме няма. Трябва също така да си призная, че и по отношение на целуването има какво да се желае. Едната от приятелките ми се опита да ме научи, но в крайна сметка май се отказа. Подозирам, че с езика нещо не се справям, но какво мога да направя?