Маркъс Зюсак - Аз съм пратеникът

Когато излизаме от управлението, Одри и Ричи ни чакат, но не са сами. Около тях са се струпали репортери, които тутакси ни нашракаха куп снимки.

- Ето го! - извиква някой и още преди да съм се опомнил, тълпата ме заобикаля и започва да задава въпроси. Аз отговарям според силите си и отново обяснявам какво се е случило. Градът, в който живея, не е толкова малък - имаме си радио, телевизия и вестници и всички тези хора имат да водят предавания и да пишат статии за следващия ден.

Представям си заглавията. "Таксиметров шофьор става герой" би звучало чудесно, но по-вероятно е да бъде нещо от сорта на "Местен безделник свършва полезна работа". Марв има да ми се смее...

След десетина минути тълпата се разпръсва и ние се връщаме на паркинга. На предното стъкло на фалкона под чистачката е пъхнат хубав голям фиш.

- Копелета! - заявява Одри, а Марв го измъква и го чете. Причината да отидем в банката беше Марв да си внесе заплатата. Сега ще трябва с парите да си плати глобата.

Опитваме се да изчистим парчетата стъкло от седалките и се качваме. Марв завърта ключа седем-осем пъти. Колата не пали.

- Чудно! - казва той.

- Типично - отговаря Ричи.

Двамата с Одри не казваме нищо.

Одри сяда зад волана, а останалите бутаме. Закарваме колата до нас, защото е най-близо. Няколко дни по-късно ще получа първото послание. То променя всичко.

Ще ви кажа няколко думи за живота си. Играя карти няколко вечери в седмицата. Това ни е заниманието.

Играем една игра, която се казва "Злоба" - не е особено трудна и е единствената, която ни харесва на всички и не се караме много.

Първият е Марв, който никога не млъква, опитва се да пуши пура и същевременно да се наслаждава на играта.

Вторият е Ричи, който постоянно мълчи и си мърда смешната татуировка на десния бицепс. През цялото време надига бирената бутилка с дълго гърло и попипва бакенбардите си, които стоят като залепени върху момчешкото му лице.

Третата е Одри. Тя седи срещу мен, без значение къде играем. Има пясъчноруса коса, стройни крака, най-очарователните криви зъби на света и хубави бедра. Гледа много филми и също е таксиметров шофьор.

И накрая съм аз.

Преди да кажа каквото и да било за себе си, трябва да ви съобщя някои факти:

1. На деветнайсет Боб Дилън е имал солиден опит на сцената в Гринич Вилидж, Ню Йорк.

2. Деветнайсетгодишният Салвадор Дали вече е имал няколко шедьовъра като художник и бунтар.

3. На деветнайсет Жана д’Арк е била най-търсената жена на света, след като е направила революция.

Та така, да ви кажа за Ед Кенеди, също на деветнайсет... Точно преди банковия обир направих рекапитулация на живота си.

Таксиметров шофьор - при това бях излъгал за възрастта си, защото трябва да имаш навършени двайсет години. Не е кой знае каква кариера.

Никаква тежест в обществото. Нищо.

Бях разбрал, че светът е пълен с хора, които вървят към величието, докато аз изпълнявах нарежданията на оплешивяващ бизнесмен на име Дерек и в петък вечер гледах да избягвам пияниците, които можеха да повърнат в колата ми или да ми избягат. Всъщност идеята да опитам с таксито беше на Одри. Не й трябваше много време да ме убеди, най-вече защото бях влюбен в нея от години. Никога не бях напускал градчето. Не ходех в университет. Ходех при Одри.

Постоянно си задавах въпроса: "Е, Ед, какво си постигнал за деветнайсет години?" Отговорът беше прост.

Едно голямо нищо.

Бях го споменавал пред няколко души, но всички те ми казваха да си налягам парцалите. Марв ме нарече рядко мрънкало. Одри ми каза, че на деветнайсет още ми е рано за криза на средната възраст. Ричи просто ме изгледа, все едно му говорех на непознат език. А когато го споменах пред майка ми, тя заяви:

- А така, я вземи сега се разреви!

Мама ще ви хареса, повярвайте ми.

Живея в една съборетина заради ниския наем. Малко след като се нанесох, разбрах от брокера, че собственик бил шефът ми. Моят шеф е гордият основател и управител на фирмата за таксиметрови превози, в която работя - "Свободни таксита". Доста съмнителна фирма, меко казано. С Одри нямахме никакъв проблем да ги убедим, че сме достатъчно възрастни и опитни да караме такси. Преправяш някоя и друга цифра в удостоверението за раждане, показваш им някаква шофьорска книжка и си приет. Започнахме работа още същата седмица, защото не им достигаха хора. И никакви препоръки и проверки. Никакви формалности. Не е за вярване колко може да постигне човек с хитрост и измама. Както е казал Расколников: "Кьдето разумът е безсилен, дяволът помага!” Ако не друго, поне мога да претендирам за титлата ”най-млад таксиджия в околността” - шофьор вундеркинд. Това е постижението с обратен знак, което оформя живота ми. Одри е с няколко месеца по-голяма от мен.