Маркъс Зюсак - Аз съм пратеникът

Той изхвърча през вратата и се насочва към улицата. Спъва се и изпуска пистолета, но решава да не губи време за него. За миг виждам изписаната на лицето му паника, докато се колебае дали да го вземе, или да продължи. Но няма време и продължава да тича.

Всички сме се надигнали и го гледаме как се насочва към колата.

- Гледайте сега! - изсмива се Марв. Тримата с Одри следим с любопитство случващото се. Ричи се присъединява към нас.

Отвън онзи спира и се опитва да отгатне с кой ключ се отваря колата. В този миг всички избухваме в смях.

Най-сетне успява да се качи и се опитва да запали безброй пъти, но напразно. Никакъв отклик.

И тогава...

Никога няма да разбера как ми хрумна, но хуквам навън и по пътя грабвам пистолета. Докато пресичам улицата, погледът ми среща неговия. Той се опитва да се измъкне от колата, но вече е твърде късно.

Аз стоя до прозореца на форда.

С насочен в лицето му пистолет.

Той спира.

И двамата замираме.

Той се опитва да се измъкне и да избяга. Кълна се, нямам представа как съм направил крачка към него и съм стрелял. Чувам звън на строшено стъкло.

- Какво правиш? - отчаяно изкрещява Марв от другата страна на улицата. Светът му се руши. - Това е моята кола!

Чува се вой на сирени.

Онзи се свлича на колене и процежда:

- Какъв съм идиот!

Не мога да не се съглася.

Поглеждам го и за миг ми дожалява за него. Пред мен стои може би най-големият карък на земята. Най-напред ограбва банка, пълна с безнадеждни идиоти - говоря за себе си и за Марв. После транспортът му си заминава. И накрая се добира до друга кола, но това е най-жалката трошка в цялото Южно полукълбо. Наистина малко му съчувствам. Представете си - какво унижение.

Ченгетата го закопчават и го отвеждат, а аз казвам на Марв:

- Видя ли сега? - И повтарям по-настойчиво: - Видя ли? Това само показва колко е скапана тази кола! - Спирам за миг, за да може да го осъзнае. - Ако ставаше за нещо, тоя тип вече да е изчезнал, така ли е?

- Сигурно - признава Марв.

Трудно ми е да кажа дали не съжалява, че онзи не се е измъкнал, само и само да се види, че колата му не е чак такъв боклук.

Улицата и седалките са посипани със стъкла. Опитвам се да разбера кое има по-смачкан вид - прозорецът или физиономията на Марв.

- Слушай - казвам, - извинявай за стъклото.

- Няма нищо - отвръща Марв.

В ръката ми пистолетът е топъл и лепкав като топящ се шоколад.

Идват нови полицаи да ни разпитват.

Откарват ни в управлението и ни питат за обира, какво точно е станало и как съм се добрал до пистолета.

- Просто го изпусна, така ли?

- Нали вече ви казах!

- Слушай, синко - казва ченгето и вдига поглед от книжата си. - Не е нужно да ми се репчиш.

Има бирено коремче и прошарени мустаци. Защо ли толкова много полицаи смятат, че трябва да носят мустаци?

- Да се репча? - повтарям.

- да се репчиш.

Да се репча.

Харесва ми тази дума.

- Извинявайте - казвам. - Той просто го изпусна, докато тичаше, а аз го вдигнах и хукнах да го гоня. Това е всичко. Онзи беше гола вода, съгласен ли сте?

- Абсолютно.

Разпитът продължава още известно време. Единственият път, когато ченгето с биреното коремче показва признаци на раздразнение, е повторното напомняне на Марв, че му се полага обезщетение за колата.

- Онзи син "Фалкон" ли? - пита.

- Точно той.

- Честно да ти кажа, синко, тая кола е абсолютна таратайка. Жив резил.

- Казах ти! - подхвърлям аз.

- Няма дори ръчна спирачка, за бога!

- И какво от това?

- Имаш късмет, че отърваваш глобата. Не си струва.

- Много благодаря.

- Няма защо - усмихва се ченгето.

- И ще ти дам един съвет.

Почти сме на вратата, когато ни става ясно, че полицаят още не е свършил.

- Да? - пита Марв.

- Защо не си купиш нова кола, синко?

Марв отговаря сериозно:

- Имам си причини.

- Какви? Нямаш пари?

- А, пари си имам. Все пак работя! - Той дори успява по някакъв начин да звучи саркастично. - Въпрос на приоритети. - Само човек, който се гордее с колата си, би могъл да се усмихва по този начин. - И освен това си обичам колата.

- Е, така може - отсича ченгето. - Довиждане.

- Какви са пък тези приоритети? - питам Марв от другата страна на вратата.

Той гледа безизразно право пред себе си.

- Млъкни, Ед! Може днес да си герой за всички останали, но за мен си шибаният гадняр, който ми пръсна стъклото.

- Искаш да ти го платя ли?

Той ме удостоява с усмивка.

- Не.

Честно да си кажа, олеква ми. По-скоро бих умрял, отколкото да дам и цент за този "Фалкон".