Маркъс Зюсак - Аз съм пратеникът

Поглеждам към Марв. Изпитвам желание да го убия.

- Все едно не си на двайсет, дявол да го вземе! Какво искаш, да ни изтрепят ли?

- Млъквай, Ед! - Този път гласът на онзи с оръжието е по-силен.

Прошепвам още по-тихо:

- Ако ме застреля, ти ще си виновен! Знаеш го, нали?

- Казах да млъкнеш, Ед!

- Това е само една хубава шега, нали, Марв?

- Точно така! - Онзи с пистолета забравя за жената на гишето и тръгва към нас побеснял. Ние вдигаме поглед към него.

Марв.

Одри.

Аз.

И всички останали нещастници, проснати на пода като нас.

Дулото на пистолета се опира между веждите ми. Носът ме засърбява, но не го почесвам.

Онзи с пистолета мести поглед от мен към Марв и обратно. През чорапа на физиономията му виждам рижите му бакенбарди и белезите от акне. Очите му са малки,

затова пък ушите са големи. Вероятно ограбва банката, за да отмъсти на света, че печели местния конкурс за грозота трета година поред.

- Та кой от вас е Ед?

- Той - казвам и соча Марв.

- А, не! - възразява Марв и по лицето му чета, че не е толкова уплашен, колкото би трябвало да бъде. Ясно му е, че ако онзи с пищова е мъж на място, досега и двамата да сме мъртви. Той вдига поглед към човека с чорапа на главата и казва:

- Я чакай малко. - И се почесва по брадичката. - Виждаш ми се познат.

- Добре де - признавам си. - Аз съм Ед.

Онзи обаче е твърде зает да слуша какво има да му каже Марв.

- Марв! - прошепвам настойчиво. - Млъкни!

- Млъкни, Марв! - казва Одри.

- Млъквай, Марв! - провиква се Ричи от другия край на залата.

- Ти пък кой си? - изкрещява онзи и се обръща да види откъде идва гласът.

- Аз съм Ричи.

- Добре, Ричи, затваряй си устата! Не започвай и ти!

- Нямаш грижа - долита отговорът. - Много благодаря.

Всичките ми приятели са големи тарикати. Не ме питайте защо.

Нещата просто са такива, каквито са.

Във всеки случай онзи с пищова кипва. Имам чувството, че изпуска пара през кожата си, през чорапа на лицето си.

- А, не, писна ми! - изръмжава той, сякаш изригва пламък.

Марв обаче не мирясва.

- Дали не сме били съученици или нещо такова?

- Решил си да умреш, така ли? - нервно изсъсква човекът с пищова.

- Ами всъщност - обяснява Марв - просто искам да ми платиш глобата за паркинга. Колата ми е в зоната с петнайсетминутен престой, а ти ме държиш тук.

- Ще те държа, и още как! - Онзи насочва пистолета към него.

- Не енужно да си толкова враждебен.

" Господи - мисля си. - Свършено е с Марв. Сега ще го застрелят в гърлото. "

Мъжът поглежда през остъклената врата на банката - явно се опитва да разбере коя е колата на Марв.

- Коя е твоята? - пита той, при това доста любезно.

- Светлосиният "Фалкон".

- Тоя боклук? Не бих се изпикал върху нея, камо ли да плащам глоба!

- Чакай малко! - Марв отново е оскърбен до дъното на душата си. - Щом държиш цялата банка, нищо не ти струва и да ми платиш глобата, не мислиш ли?

Междувременно парите са готови и Миша, нещастното момиче от гишето, го съобщава. Онзи с пищова се обръща и тръгва да ги прибере.

- Побързай, кучко! - изръмжава той, поемайки торбата. Предполагам, че при грабеж е редно да се говори така. Човекът е гледал нужните филми. След малко се връща при нас с парите в ръка.

- Ей, ти! - изкрещява ми. Сега, когато се е добрал до парите, му е дошъл и кураж. И тъкмо се кани да ме халоса с пищова, когато нещо отвън привлича вниманието му.

Той се вглежда през стъклената врата на банката.

По шията му се стича струйка пот.

Дъхът му излиза на пресекулки.

Мислите му се мятат като полудели и...

Той избухва.

- Не!

Полицаите са отвън, но нямат представа какво става в банката. На улицата още не се е разчуло. Те казват на някакъв със златиста "Торана" да не паркира пред хлебарницата на отсрещния тротоар. Колата потегля, полицаите също, а жалкият обирджия остава да стои с торбата пари. Превозът му си е заминал.

В този миг го осенява.

Отново се обръща. Към нас.

- Ей, ти! - казва на Марв. - Дай ми ключовете.

- Какво?

- Чу ме!

- Тази кола е антика!

- Тази кола е бракма, Марв - забивам му ножа аз. - Дай му ключовете или ще те убия със собствените си ръце!

Марв бърка в джоба си и вади ключовете, а на лицето му е изписано възмущение.

- И по-нежно - казва той.

- да го духаш! - отвръща онзи с патлака.

- Хайде малко по-възпитано! - крещи Ричи изпод масичката.

- Я млъквай! - изревава онзи и хуква. Единственият му проблем е, че шансът колата на Марв да запали от първия път е не повече от пет процента.