Джеймс Патерсън - Ангелският експеримент

— Хайде днес да идем да берем ягоди — каза твърдо Ейнджъл и загреба бъркани яйца с вилицата си. — Вече са узрели.

— Става, Ейнджъл, ще дойда с теб — отвърна Газопровода, даде звучно потвърждение на безславния си прякор и се изхили.

— За Бога, Гази! — обадих се укорително.

— Противо… газ… — задави се Иги, хвана се за гърлото и се престори, че се задушава.

— Аз съм готов . — Зъба се изправи пъргаво и отнесе чинията си на мивката.

— Извинете — рече Газопровода механично и продължи да се храни.

— Права си, Ейнджъл — намеси се и Ръч. — Мисля, че чистият въздух ще се отрази добре на всички ни. И аз идвам.

— Всички отиваме — казах аз.

Навън беше прекрасно — небето беше ясно и безоблачно и се усещаше първата майска горещина. Взехме кофи и кошници и Ейнджъл ни поведе към огромна ливада с горски ягоди. Хвана ме за ръка и рече доволно:

— Ако ти направиш сладкиш, аз ще направя сладки с ягоди.

— Искам да видя деня, в който Макс ще направи сладкиш — чух гласа на Иги. — Аз ще го направя, Ейнджъл.

Обърнах се към него и възкликнах:

— Много мило от твоя страна. Вярно, не съм кой знае каква готвачка, но пък винаги мога добре да те подредя. Не го забравяй!

Иги се разсмя и отрече с вдигане на ръце. Ръч едва се сдържаше да не прихне, Зъба се беше ухилил, а Газопровода изглеждаше… дяволито.

— Ти ли го каза? — попитах Гази.

Той се усмихна и вдигна рамене с едва прикрито задоволство. Когато беше на три години, осъзнах, че може да имитира почти всеки звук и глас. Бях загубила броя на случаите, в които Иги и Зъба бяха на крачка от сбиването заради нещо, което Гази беше казал с гласа на единия или другия. Могъща дарба, от която той се възползваше с охота.

Поредното чудато умение — всеки имаше по някое. Каквито и да бяха, определено правеха живота ни по-вълнуващ.

До мен Ейнджъл застина на място и изпищя.

Изгледах я стреснато. В следващия миг от небето подобно на паяци се спуснаха мъже със странни, подобни на вълчи муцуни лица, с огромни зъби и блестящи кървясали очи. Заличители! И това не беше сън.

Нямаше време за разсъждения. Джеб ни беше научил да не мислим, а направо да действаме. Хвърлих се срещу един от Заличителите, завъртях се във въздуха и забих мощен ритник в широките му гърди. Шутът му изкара въздуха със силно „Уф!“. Разнесе се ужасна воня като от канал, изложен на горещите слънчеви лъчи.

Последвалите събития бяха като от филм — поредица внушителни кадри, които изглеждаха направо нереални. Нанесох втори удар, след което един от Заличителите ме фрасна с такава сила, че главата ми се отметна настрани, а в устата ми бликна кръв. С крайчеца на окото мярнах, че Зъба се е заел сам с един Заличител. В следващия миг към противника му се присъединиха още двама и той падна под ударите на ноктестите им ръчища.

Иги все още беше прав, но едното му око беше скрито от голяма подутина.

Надмогнах шока и скочих на крака. Видях, че Газопровода се е проснал по лице на земята. Втурнах се към него, но някой ме сграбчи. Двама Заличители извиха ръцете ми зад гърба, а трети застана пред мен с хищно блеснали очи. Лицето му вече се беше преобразило напълно в муцуна. Вдигна ръка, стисна я в юмрук и ми нанесе мощен удар в стомаха. Превих се на две от неописуемата, разкъсваща болка и се строполих на земята.

В полусъзнание чух писъците на Ейнджъл и рева на Ръч.

Ставай! — заповядах си и се опитах да си поема въздух. — Ставай!

Като чудати деца мутанти сме далеч по-силни от нормалните възрастни хора. Заличителите обаче не са обикновени възрастни, а и имаха числено превъзходство. Бяхме обречени. Надигнах се на четири крака и едва успях да не повърна.

Изправих се със залитане. Очите ми се наляха с кръв — бях готова да убивам. Двама Заличители държаха Ръч за краката и ръцете. Залюляха я и я запратиха във въздуха. Главата й се удари в едно дърво, от гърдите и се изтръгна глух вик от болка, тялото и се преви и падна върху боровите иглички на земята.

С прегракнал вик, заглушен от кръвта в устата ми, се втурнах напред и плеснах с шепи косматите уши на един от Заличителите. Тъпанчетата му се пукнаха, той изпищя и падна на колене.

— Макс! — разнесе се пронизителният и ужасен писък на Ейнджъл.

Обърнах се. Един Заличител беше стиснал ръцете й. Прескочих просналия се в безсъзнание на пътя ми Иги и се затичах към нея. Двама Заличители скочиха отгоре ми, повалиха ме и единият ме затисна с коляно в гърдите. Замятах се задъхано. Единият звяр ме цапардоса силно през лицето и ноктите му оставиха дълбока диря в бузата ми.