Андрей Велков - Хроники на звеното

Бързо сглобиха плана, след като Агента им каза за готвената засада. Някаква резервна клетка от хората на Шахматиста бяха тръгнали да изпълняват протокол, който Шахматиста беше задал, ако нещо се случи с него и спре да се включва в комуникациите. Протоколът гласеше: ако той изчезне, директно да скачат върху „Звеното“ и да ги чистят, без да се колебаят. Все хубави хора били, беше казал ухилен Агента, ветерани от Афганистан и Чечня, от сладур нагоре. И нашите решиха да изиграят операция „Цирк Балкански“, която после стана главна тема на медиите. Идеята беше, каквато е всъщност всяка брилянтна идея, много проста и трябваше да се развие в две фази. Фаза едно беше екшън частта, която включваше тривиални неща като сватби, стрелби, взривове и така нататък, а фаза две трябваше да е свързана с връзките с обществеността, или както ставаше модерно да се казва по чуждестрански - PR, батенце. С две думи нашите пичове първо трябваше да „поумрат“ леко, а след това медиите, между другото повече от половината от тях по един или друг начин бяха станали собственост на „Звеното“, трябваше да раздухат историята до небесата, като посочат за предполагаеми поръчители на убийството им тримата братя от Холивуд. А историята трябваше да изглежда така: въпросните братя са били контролирани от подлите Петър, Михаил и Ивайло, които на свой ред са били комбина със зловещия кукловод Никита Едикойси, а сега (това естествено трябваше да бъде само като предположение) тримата братя най-накрая успели да се отърсят от контролиращите ги изверги, макар и по този „леко“ кървав и експлозивен начин. Паралелно с това по всички медии трябваше да излезе и запис на „изповедта“ на дъртия кукловод, който, Агента не предполагаше, а беше напълно сигурен, щеше да предизвика сериозно сътресение в цяла България, правителството щеше неизбежно да падне и меко казано, в милата родина щяха да настъпят едни доста интересни времена, през които ей така, за разнообразие, изстрадалият български народ най-накрая можеше и да има шанс нещата да се оправят, но това си зависеше и от него самия и също си е отделна история. В случая важното беше така да се преекспонира смъртта на тримата босове, действали под прикритие, че никой и никога повече да не си мисли за тях като за живи. Никой. Никога. А това, ако си имаш медии подръка, всъщност не става толкова трудно. Снимки на ковчези, снимки на разревани манекенки, снимки на гробове, анализи на криминални мозъци, които обясняват някакви изфабрикувани глупости за това какво се е случвало през всички тези години, някакви мутроподобни актьорчета да разказват „истината“ и така нататък. С тази схема, ако я въртиш няколко месеца по всички информационни канали, не само ще накараш хората да повярват, че нашите са умрели, а и практически да повярват във всичко. А после, защото е известно, че българинът няма историческа памет, всичко щеше да избледнее и да остане само легендата. И т’ва е, конец фильма. Финито! Капут!

- Е добре де, Агент, а с телата какво ще правим? Откъде ще намерим... - беше попитал Мишо, когато подробностите се уточняваха.

Агента се беше усмихнал, защото наистина се бе привързал към тези младежи. И към четиримата, но най-близък всъщност чувстваше Тонката, дори след това често го посещаваше в

имението му в Тайланд.

- Остави казуса с телата на мен, Михаиле. Довери ми се.

(Осгилиатско шосе - късна вечер след сватбата на Марто Рахнев, посока Мордор)

Ударната група на Шахматиста беше в пълна бойна готовност. Трябваше да блокират пътя и да размажат шибаняците, които си мислеха, че имат някаква власт в тази шантава малка държава. Само да имаха късмет наистина да са очистили техния лидер, въпреки че това беше почти невъзможно, не само щяха да ги избият като кученца, а щяха и да ги шибат. Не само тях, а и всичките им приятели и роднини. Всеки момент очакваха да се задействат, защото връзката им им беше сигнализирала преди двайсет минути, че колите на „Звеното“ току-що са минали покрай него.

В този момент някъде на около километър от тях се чу пукотевица и страховита експлозия, все едно започва война. Всичко продължи около две-три минути и после настана пълна тишина. Дори славейчетата и бухалите се бяха сдухали и си траеха, което рядко се случва там по това време на годината. Украинците и чеченците се спогледаха и шефът им прати кола, за да провери какво се е случило, преди да са дошли куките, което щеше да стане скоро, защото след такава пукотевица нямаше как да не налазят.