Андрей Велков - Хроники на звеното

(Южно от Патая, Тайланд, след година някъде)

- Е, какво ще кажеш за тази къща, Ивак, харесва ли ти наистина?

Седяха под шатра в градината на много красива дървена къща, която се намираше на около километър от имението на Тонката. Дори беше на същия хълм, откъдето се виждаше заливът.

- Е как да не ме кефи, копеле? Няма такава красота.

- Факт, брат, влюбих се в природата, когато дойдох тук. Но още повече ме кефят хората, нищо общо нямат с нашите темерути. Аре, и тук има гадни и тъпи копелета, но са пренебрежимо малко в сравнение с нашите. Туризмът също малко съсипва нещата, гледай, и тук има участъци, все едно че си в Слънчев бряг, ама то тъпи туристи има навсякъде. Но само като мръднеш настрани от цивилизацията, и все едно попадаш в приказка - кеф ти храмове, кеф ти дива природа. Пък и доста древна история имат, ще ти дам да почетеш...

- Брат, разбирам защо се засели тук, когато излезе от играта. Да ти кажа честно, още първия път, когато с бандата ти бяхме на гости, реших и аз един ден да дойда тук...

Тонката се засмя.

- Еми знам, копеле, то ти личеше. Радвам се, че така се развиха нещата и че се усетихте навреме, щото иначе нали знаеш какво щеше да стане...

- Е знам, много ясно, бяхме си пътници, не можеше да продължи вечно това. - Отпи от фреша, направен от плодове, които нито беше чувал, нито можеше да разпознае, но бе страшно вкусен. -А Пешо, какво става с него, не съм го чувал от месец...

- А, екстра си е, вчера се чухме. Другата седмица с Таня летят насам. Мишо също май се е налудувал с неговите изродщини и също ще дойде. Демек другата седмица се събираме целият екипаж за първи път, след като „умряхте“. Иначе последно Михаил караше кайт някъде тук наблизо, в Австралия беше май или в Нова Зеландия, не помня точно, каза, цитирам: „Прескачам нагърмен акулите и им ебавам майката.“

- Яснооо, типичните мишовщини... - разсмя се Иво.

Тонката се ухили.

- Пешо също така скоро ще идва в клуба на татковците. Каза ми, че мацката е бременна.

- Супер.

- Супер я. Само ти и Мишката останахте. За теб имам един жокер - сестрата на жена ми й е

казала, че си пада по теб...

Иво го погледна.

- Онова лудото маце от купона оня ден ли? Дето е манекенка ли?

- Точно...

- Копеле - вдигна одобрително палец Иво, - участвам на сто процента. Тя е нечовешка мацка.

- Окей, айде, утре си на вечеря у нас и ще я поканя - каза Тонката и стана. - Искаш ли да те водя да се погмуркаме, има едно добро място малко по-долу. А после може и да отидем на бар и да попием бири...

- Едвам ма нави, копеле!

Станаха и отидоха да се гмуркат, а и да пият бири след това.

Now I gotta murder da’ murder ta’ get away The eyes gotta peer now the fool’s gotta pay And if they pay

then they pay with they life So watch another man try to hold on to his life

Faith No More&Boo-Yaa T.R.I.B.E., „Another Body Murdered“ („Judgment Night“ OST)

Мишо, Варела и Драго смучеха бира в една градинка близо до Офиса, когато ги налази първото зомби. Не изглеждаше толкова зле, колкото по филмите, сигурно защото бе прясно, но беше по-агресивно, а за съжаление и по-бързо. Мишо точно пресушаваше бутилката с бира, когато с периферното си зрение видя как гадината - чисто гол, доста шкембест чичко с окървавена уста, с протегнати ръце - спринтира към тях, издавайки доста неприятно гъгнещо ръмжене.

- С к’во се е надрусал тоя, бе? - Мишо допи бутилката, хвана я за гърлото и я удари в главата на връхлитащото го зомби.

Чичката падна по гъз, а Мишо му заби един маваши отстрани на главата, от което той (или по-скоро то) силно залитна, преобърна се на земята, заръмжа и лазейки, бързо се опита да захапе крака му, но в този момент Драго го настъпи отзад по врата и го затисна в асфалта. Зомбито започна да хъхри и докато се опитваше да се измъкне, плюеше кървава пяна.

- Бах мааама му С нещо хиперяко се е накълвал. Я си кажи дилъра, чиче, дай ми телефона му и обещавам, че няма повече да те бием...

После обаче Мишо се светна, че няма наркотици с такова въздействие върху човека. Значи това нещо на земята вече определено не беше човек. Драго съвсем го беше обездвижил, забил коляното си в гърба му, заключил двете му ръце и притиснал озъбената му паст към прахта на площадката.

- Копелета, този пич е студен като труп. - Драго погледна към Варела. - Варел, я му напипай пулса, че аз не мога, а виж, за китката съм го хванал.

Варела се наведе и сложи пръст на гърлото на чичката.

- Драго, дръж го само тоя хуй да не ме ухапе...

Чичката се мяташе като бесен, но не беше толкова лесно да се освободиш от захвата на едрия металист. Той принципно беше кикбоксьор, обаче нали от години тренираха заедно всичко накуп, беше се превърнал в доста комплексен боец и съответно ключовете, които владееше, бяха железни.