Андрей Велков - Хроники на звеното

Наемниците бързо се върнаха.

- Шефе, двете коли са на парчета. Телата са разкъсани и обгорели, оцелели няма. Няма как и да има, било е страшно. Стреляно е с автомати, картечници и РПГ-та, а после някой е минал и с огнехвъргачка.

Украинският шеф изпсува:

- Ебал съм ги, да се разкарваме от тази откачена държава. Тези са луди всичките тук.

После дойде полицията, дойдоха експертите, а пък те веднага успяха да разпознаят останките (той и Кольо Агента им помогна - къде с подкупи, къде с леки изнудвания, по-бързо да стигнат до „правилните“ изводи и заключения) и... на следващия ден започна фаза две - номерът с медиите...

(Централна Америка след няколко месеца)

- Никога няма да ми омръзне да седя на този плаж, каквото и да се говори - че на третата седмица писвало. - Пешо беше се размазал на пясъка, а главата му беше в скута на Таня. - Тук сме вече повече от три месеца и не ни е омръзнало. На теб омръзнало ли ти е, кажи ми?

Тя го целуна.

- Не може да ми омръзне. Огледай се, това е раят. Виж морето, виж пясъка, виж джунглата, виж този залез. - Пак го целуна, този път по-дълго. - Виж и себе си. Всеки ден все повече и повече се превръщаш в онова момче, в което се влюбих тогава, на онова парти. А онзи звяр, който видях в ресторанта...

Пешо вдигна ръка и сложи пръст на устните й.

- Забрави го онзи човек. Той умря, няма го вече. Сега съм само аз - и й се усмихна.

Таня стана.

- Ще направя още една кана мохито. - Главно мохито и дайкири, това пиеха, дайкирито беше в чест на Хемингуей. - Нали искаш?

- Искам естествено.

Тя влезе в бунгалото, което беше малко, но много уютно. Самото място наистина приличаше на някакъв минирай - цветовете, спокойствието, което излъчваше природата, убийствените залези, морето. Беше приказно. Петър се изправи и седна на ратановия диван до масата под големия навес на терасата на бунгалото. Провикна се:

- Любов, какво ти се слуша. Ерика Баду или Мери Джей Блайдж.

Таня отговори от кухнята:

- Днес предпочитам Ерика Баду

Петър пусна най-хубавия й албум и се протегна. „Значи така изглежда щастието, ами харесва ми, харесва ми много“, помисли си той. С удивление отчиташе факта, че агресията, напрежението, а дори и спомените за изминалите години с всеки следващ ден избледняваха. Никога не се беше чувствал така, за първи път бе щастлив и спокоен. Голяма работа, че не можеше да ходи в Мордор, светът беше огромен и го очакваше. А и усещаше, че се влюбва все повече и повече в Татяна...

Тя излезе със запотената от леда кана мохито, наля в две високи чаши и седна до него. Целунаха се, преди да си кажат наздраве, мохитото беше божествено. После така, пиейки си мълчаливо, щастливи, дълго гледаха как слънцето потъва в тропическото море...

(Стирн, Норвегия)

Мишо сложи слушалките на плейъра в ушите си и показа среден пръст на инструкторчето, което нещо май се опитваше да му се кара, но той хич не му се връзваше. Слушалките бяха много мощни и „KMFDM“ се чуваха, все едно направо му свиреха в главата. За първи път беше чул тази песен, „Joint juke Jezebel“ се казваше, в саундтрака на „Мортал комбат“ и всеки път настръхваше, когато отново я слушаше. Сега пак настръхна, изсмя се от безпричинен кеф, затича се и скочи от ръба на скалата. Зад него русолявият младеж се счупи да псува на норвежки, докато гледаше как лудият му клиент се отдалечава, разперил крилете на своя костюм.

Мишката крещеше. Още докато беше гледал за пръв път в ютюб клип за този откачен спорт, се беше заклел един ден да скочи и той и да полети като пичовете от видеото. И ето че това вече се случваше и беше сто пъти по-яко, отколкото си го беше представял. Не сто пъти, а хиляди пъти по-яко. Летеше над синята вода на фиорда Бляблябля, не можеше да им произнесе тъпите викингски имена, и това е... Последните месеци, освен че чукаше, поркаше и се друсаше като откачен, беше изпробвал всеки екстремен спорт, който предлагаше дестинацията, в която се подвизаваше. Преди това доста се бе забавлявал, когато отиде да гледа как се хранят акули от клетка, която от малко корабче спускаха между тях и после хората им хвърляха мръвки. Мишо влезе в клетката, напушен с местния коз, тези африканци знаеха какво да пушат, и направо се беше разгембил, докато гледаше как тоталните морски машини за убиване гонят кървавите парчета месо буквално на сантиметри от него...

Летеше с огромна скорост покрай стената на пропастта и от водата под него го деляха стотици метри. Възнамеряваше веднага щом кацне, да скочи поне още десет пъти. С пича, който нещо му се пеняваше горе, щеше лесно да се оправи, сигурен беше, та какво значи за един български психар да вкара в релси някакъв си парашутист, та бил той и потомък на викингите.