Андрей Велков - Хроники на звеното

- Петре, самозабравил си се...

- Млъквай, педал... Ти си се самозабравил. И то отдавна. - Петър отпи голяма глътка уиски и запали цигара. Зениците му се бяха разширили и кафявото почти не се виждаше, очите му изглеждаха, все едно са чисто черни. - Ако си мислиш, че можеш да ни шибаш, че можеш да ни жертваш и после всичко да се размине, а ти да си хванеш следващите бандитчета да ти вършат мръсната работа и само да им дърпаш конците, жестоко си се объркал, ше те еба у играча. Няма такава опция. Бачках с теб, защото ми изнасяше. Ти играеше твоята игра, аз - моята, и си джиткахме години в тази симбиоза. Обаче ти взе, че ме изпя на твоите господари, така те били обучили, ами хубаво бе, мистър Кагебе, ама както ме налазиха изродите, така с теб ни приключи договорът. Пуяк надут, ти през цялото това време мен за поредното мутре, което водиш за носа, ли ме смяташе бе, боклук...

- Петре, правиш огромна грешка, престани веднага, напуснете дома ми и може и да ви пожаля. Също така спри с този просташки речник, не ти отива на интелекта...

Пешо се изсмя.

- Гледай колко си се самозабравил бе, арогантна путко. Сега аз контролирам теб, не ти мен. Не разбираш ли, че в момента се решава съдбата на семейството ти, а ти си вече бита карта, пътник си. - Взе коза, който Мишо му подаде през рамото му, дръпна и издиша дима в лицето на стареца. - Шибан паразит си ти. Толкова високо си се качил, толкова отдавна, че вече не знаеш какво се случва с хората и как се мисли нормално. Тъпак. А за речника ми ще ти кажа един цитат, дърт пергиш, а ти познай откъде е: „Аз съм животно, нали виждаш, животно съм. Дума не мога да обеля, не ме научиха да приказвам. 15“ - Петър му се изсмя, защото беше уверен, че кукловодът тази книга не я е чел. - Така е и при нас, момчетата от улицата, като животни говорим и като животни казваме нашите истини, с такъв речник. Но не улицата е виновна, виновен си ти, ти и всички лайнари около теб. Щото можеше да е друго, можеше да е съвсем различно, ако се бяхте разкарали, шибани кръвопийци! - Застана зад Никита и го хвана за раменете. После придърпа снимката на внучката му пред него, хвана го за косата и натисна лицето му върху стъклото. - Та значи, господин Кукловод, ако искаш това момиченце да си остане усмихнато, ей сега тук ще разкажеш малко за всичките зулуми, които ти и твоите хора сте сътворили през последните десетилетия.

15Цитатът е от „Пикник край пътя “ на Аркадий и Борис Стругацки. - Б. а.

В същото време Варела вече наместваше на статив видеокамера; обърна я срещу стареца и я включи.

- И не се притеснявай колко ще говориш, имаме цялото време на света. Нали нямаш против, че ще се нанесем малко у вас, много ни харесва къщата ти и смятаме да покупонясваме тук няколко дни.

Никита изпсува. Вече беше осъзнал, че младото копеле всъщност тотално го е матирало и не му е оставило никакъв полезен ход. Защо не го очисти навреме, него и шантавите му приятели? Заблуждаваше се, че го контролира, но същевременно не можеше да го разбере, мотивацията му беше на съвсем различно равнище, при Петър винаги имаше момент на непредсказуемост. Трябваше да го поръча още след инцидента с Акулата, но интелектът му го заблуди, мислеше си, че ще може да го подчини, и ето сега докъде се докара. Късно е вече обаче... Пак изпсува, пресегна се към пакета цигари на масата, запали, жадно си дръпна и след кратка пауза започна да говори:

- Всичко започна в края на 89-а, когато манипулирахме част от глупавите идеалистчета от Кръглата маса и инфилтрирахме сред тях наши агенти, които впоследствие оглавиха всичките партии на опозицията. Бяхме планирали този сценарий за развитие на нещата няколко години преди прословутия Десети ноември и всичко беше подготвено...

Никита говори, без да спира, повече от три часа и им разказа истинската история на прехода, която всъщност се оказа още по-гнусна, отколкото те предполагаха: създаването на мутрите, насърчаването на престъпността, сриването на съдебната ситема, приватизацията, малоумните договори за газ с Русия, схемите с лекарствата, подслушванията и изнудванията, партийното строителство, перманентната манипулация на изборите, обезличаването на медиите и унищожаването на свободата на словото...

Старият кукловод говореше, момчетата пушеха, пиеха, пафкаха и колкото повече той говореше, толкова по-мрачни ставаха те. Музиката на „Ъпсурт“ беше перфектният фон на разказа. Когато старият комуняга спря да говори, Мишката отиде до уредбата, пусна пак песента „Колега“, увеличи, беше намалил, за да е чист записът, и се обърна към Никита: