Андрей Велков - Хроники на звеното

- Тук и сега умираш. Щях да си поиграя още с теб, обаче си прекалено досаден и ме дразниш. Ако това значи нещо за теб, аз доста трудно се дразня, така че приеми го като вид признание.

Мишо не му отговори, а се напрегна и повърна директно в лицето му съдържанието на стомаха си. Това му беше нещо като запазена марка, можеше да повръща когато си пожелае и освен това - на разстояние. После се пусна от веригите и извади ножа, забит в трапеца му Замахна с него към гърлото на Шахматиста, който обаче светкавично блокира ръката му и го ритна в корема. Мишо падна на колене, но в този момент Пешо се включи в екшъна и заби своя нож в гърба на мъчителя им в посока сърцето, като го завъртя. Той все едно не усети нищо, удари го с някакъв шантав удар в лицето и Петър се свлече. Мишо обаче се беше съвзел и подсече нападателя им, който, колкото и да беше нинджа, не можа да запази равовесие и падна на земята. Петър се пресегна и хвана едната му ръка, като успя да я извие в болезнен ключ, русото копеле беше яко, ама и той беше здрав, нали затова цял живот тренираха, именно за момент като този. Мишо хвана другата му ръка и по самбистки я счупи, след което заби палците си директно в очите му.

- Това ти е за дядо ми, боклук нещастен. - Бръкна дълбоко и писъкът на Шахматиста едва не ги оглуши, когато пръстите размазаха очите и се забиха в мозъка му

Пешо успя да извие ръката, която държеше, и счупи и нея. После се претърколи, сграбчи и рязко прекърши врата на Шахматиста. Свлече се на пода до него по гръб и се отпусна. Само чистите амфети в кръвта му го спираха от това да припадне отново от напрежението и от болката. Чуваше как Мишо също диша тежко, но и как в същото време се смее.

- Брат, в „Смъртносно оръжие“ нямаше драйфане.

- Ако бяха на Балканите, копеле, сигура щеше да има. Г аранция.

Петър се разсмя.

Чувалите се размърдаха и оттам се подаде Минчо.

- Минчовски, можеш ли да отидеш до съседния склад и да ни донесеш два автомата и няколко пълнителя. Имаме да си чистим ресторанта от вредители.

Минчо тръгна, обаче Мишо го спря

- Нали имаш още от онези мостри?

- Имам.

- Давай ги насам.

(16 часа по-късно, на масата в ресторанта под ореха)

- Събев, всички ли са мъртви?

- Да, Пешо. Последните часове прочистихме основно. Вие също сте се справили отлично тук, а тези не са случайни момчета. Половината са бивш Спецназ...

- Ами и ние сме Спецназ, и САС сме, и тюлени сме. Нали ти си ни учил все пак.

Бранимир се разсмя.

- Не съм само аз, Радо е основният ви учител, аз само ви завърших като воини.

Пешо, който, както и Мишо, беше целият в шевове и опакован в бинтове, се изправи и вдигна халбата си високо.

- Какво да ви кажа тогава, пичове? Освен че от тази маса преди години започна всичко. -Чукна халбата си в тази на Мишо и извика: - Наздраве за „Звеното“!

И след това се напиха като изроди.

Какво се беше случило всъщност, след като неутрализираха Шахматиста? Протоколът „Берсерк“ представляваше договор, сключен между „Звеното“ и фирмата, в която работеше Бранимир, а отскоро и Радо. Тази фирма беше най-елитната частна армия на света, в пъти подобри бяха от „Блекуотър“, в която служеха най-добрите и най-опитните наемници. Протоколът „Берсерк“ включваше следното: когато „Звеното“ сигнализира, че се нуждае от съдействие, към България директно трябва да се насочат двеста души от персонала на фирмата, с чиято помощ да се изринат всичките зложелатели, врагове, неприятели на клиентите им. Това и обясняваше какво се беше случило с екипа на Шахматиста през последните часове. Хората му нямаха и време да разберат какво ги удари, направо бяха пометени.

Трябваше да се отбележи, че когато се измъкнаха, Пешо и Мишо собственоръчно отнесоха повече от десет души - екипа, който беше оставен да пази ресторанта и пленения персонал. Първо хвърлиха главата на Шахматиста нагоре през шахтата, а след това изскочиха от подземието, целите в кръв, побеснели и надрусани с поредното експериментално прахче на Мично, и направиха страшна касапница. Спецназ, Спецназ, но резултатът за две минути беше 12:0 за Квартала. Без да се брои Шахматиста.

(Киев, няколко месеца по-късно)

Кузнецов забързано вървеше по улицата, защото закъсняваше за театър. Ръмеше и затова държеше чадър. Ако поддържаше това темпо, имаше шанс да не закъснее и в такъв случай новата му любовница балерина нямаше да му вдигне скандал. А тя - колкото беше красива, толкова беше и зла. Чукаше се като в приказките обаче. От унеса в мислите му го изкара остро убождане в крака. Тъкмо се беше разминал с висок мъж, който въпреки дъжда не беше отворил чадъра си и бодро го размахваше покрай себе си. Полковникът понечи да го наругае, но нещо стегна гърдите му. Хвана се за сърцето си и се свлече на земята. Пяна изби на устата му.