Андрей Велков - Хроники на звеното

- Ясно. Как е хавата при Офиса?

- Има няколко коли при пицарията и няколко коли пред блока, при къщата на братоците не са засекли движение.

- Окей, ей сега ще им видим сметката на тези отворковци. Продължавай да дебнеш. - Затвори телефона и се обърна към пичовете: - Ивак, ти изчезваш и стартираш протокол „Берсерк“. Явно е време.

Иво кимна и без коментар се завъртя, взе двама войници охрана и тръгна.

- Мишо, Долф, вдигаме се оттук след половин час, влизаме в подземията през тайния вход, който е до бункера в близкия парк, и оттам ги изриваме тези копеленца. Ще им излезем изотзад и ще им пръснем трътките. Това е планът, какво мислите?

Мишо вдигна палец, а Долф се ухили. Бяха общо десет души, нямаше как да не се справят с някакви си калитковци дори и с военна подготовка, като им изскочат в тила изпод земята. Петър набра още един номер.

- Никита, разбра ли нещо?

- Разбрах, Петре, и, уви, новините не са добри. Моите, така да се каже, началници са одобрили операцията, поръчан си от един полковник, казва се Кузнецов - той е от младите поколения, не се познаваме и нямам контрол над него. Всичко е заради хероина и принципите, не можело, тук цитирам, „някакъв балкански келеш да прави каквото си иска“. Това успях да измъкна от един мой съвипускник от „Дзержински“. Съжалявам, Петре, не мога да се намеся тук.

- Ясно, разбирам. Откъде знаят къде да ме ударят?

- Опасявам се, че знаят от мен. Аз... - тук гласът на стария кукловод леко заглъхна - аз съм длъжен да докладвам на началниците си какво се случва, Петре, такава е играта. Правя го от самото начало...

- Да го духаш, шибан комунистически педал, после ще ти обясня каква е играта - каза му Петър и затвори.

След двайсет минути вече се спускаха в подземието през една шахта. Точно слизаха по дългата стълба надолу, той, а под него Долф и Михаил, когато се чуха изстрели, а след тях от тъмното прозвуча глас:

- Имаше над 83 процента вероятност да минете по този път, господин Иванов. - Шахматиста произнесе думите тихо, но достатъчно ясно, пристъпи напред, така че една лампа от работещото незнайно защо дежурно осветление освети лицето му. - Точно вие тримата ми трябвате. Войниците ви горе вече са мъртви.

Мишо изпсува:

- Копеле, това е шибаният пияница, който виси от няколко седмици в кръчмата и ходи с едно

шахче през цялото време. Какъв си ти бе, харпун, каква ти е играта...

- Здрасти, Мишо, аз съм шибаният пияница с шахчето, да. Иначе последната ми игра беше да прережа гърлото на дядо ти. Старецът умря като мъж, можеш да си горд с него.

Мишо се засили напред, но Петър го спря.

- Долф, разкъсай този боклук.

Долф се втурна като побесняла мечка гризли, но устремът му рязко спря, защото Шахматиста светкавично отскочи, отблъсна се от стената и се озова на гърба на Холивуд. После с няколко резки удара в гърлото и лицето му го накара да се свлече на колене, а след секунда и да припадне. Изправи се, дори не се беше задъхал. В изражението му нямаше нищо човешко, погледът му бе на влечуго, на гладно влечуго.

- Ей, голема си нинджа, отворко - скочи Мишо. - И ние сме нинджи...

Не можа обаче да продължи, защото в гърлото му се заби стреличка, която Шахматиста беше изстрелял от малко устройство, което държеше в лявата си ръка. Самбистът подбели очи и падна като отсечено дърво. Петър се засили да ритне нападателя, но в неговия врат се заби друга стреличка. Шефът на „Звеното“ се свлече и последното, което видя, преди да изгуби съзнание, беше абсолютно безизразното лице, което се надвеси над него и каза:

- А сега е време за игра...

Това, което събуди Петър, не беше болката, а усилената на макс песен на „Нова генерация“ „Тъмна земя“, която звучеше от малък, но мощен касетофон, поставен на стол по средата на слабо осветеното помещение. Бързо разпозна къде са. Намираха се на стотина метра от входа на ресторанта навътре в тунелите, в началото това мазе се използваше главно за склад за коз и оръжие на „Звеното“. Дори сега, след толкова години, още се усещаше натрапчивата миризма на марихуана, която сякаш беше полепнала завинаги по стените.

Висеше вързан за верига, преметната през тръба, която вървеше успоредно на тавана. Понеже не беше висок, едва успяваше да стъпи и паренето в разтеглените му ръце беше убийствено. От главата му течеше кръв, явно беше се шибнал при падането, когато този елемент го упои с шибаната стреличка.

Въпросният елемент в момента се занимаваше с Михаил и изглеждаше, все едно рисува на статив. Бавно и методично дереше ивици от кожата на гърба му и изглеждаше силно вглъбен в заниманието си, защото не обръщаше внимание на потока псувни, който лудият самбист изливаше през зъби по негов адрес.