Андрей Велков - Хроники на звеното

И така Шахматиста и цялата му банда от над сто войници се вдигнаха от Африка и лека-полека, на части, се насочиха към България само с една задача - „Звеното“ да изчезне, да бъде изтрито от лицето на земята и на негово място силово да се наложат структурите на Организацията. Кузнецов не си направи труда да уведоми местния им представител, този Никита еди-кой си, защото дядката нещо бе тръгнал да им се обяснява, и ако не участваше толкова активно в една атомна сделка, чиято цел бе завличането на няколко милиарда, които от джоба на българите трябваше да кацнат директно в касите на Организацията, та ако не участваше в тази сделка, щеше рязко да отиде да се обяснява в отвъдното. Но засега щеше да мине метър, защото държеше няколко отбора местни политичета така силно за топките, че можеше да ги кара да правят каквото си иска, пък и техен човек беше все пак.

Шахматиста беше казал, че ще се поогледа на местно ниво и чак като събере информация, ще удари. След това беше попитал Кузнецов дали има идеи кой ще оглави местната структура на Организацията и съответно бе заявил, че той би се заел с тази задача. Полковникът първо се бе учудил, никога не беше чувал Шахматиста да иска да се установи някъде, но после бързо се бе съгласил, какво пък толкова, ако се нуждаеше от услугите на убиеца, винаги можеше срещу стандартно заплащане да го мобилизира да върши работа, а пък и така щеше да го държи под око, защото се чувстваше некомфортно, когато Шахматиста поемеше други задачи. Опасяваше се някой ден да не се намери някой, който да му плати повече и да го насочи срещу него самия и срещу хората му.

От разговора беше научил най-накрая, че убиецът е българин, и това не го учуди въобще - най-добрите килъри и воини се раждаха в тази мъничка балканска държава, която толкова години беше послушен сателит на неговата родина. Не знаеше защо е така, но беше факт.

На Шахматиста не му отне много време да разгадае схемата на „Звеното“, имайки на разположение папката с докладите на Никита. Дълги часове седеше в ресторанта, зад който фактически се помещаваше техният щаб, и ги наблюдаваше, правейки се на пияница идиот. Всъщност той въобще не пиеше, не се друсаше и не можеше да изпита нищо от тези стимуланти, но беше експерт в дегизировката и като всеки хамелеон беше влязъл в образ на сто процента. Дори няколко пъти беше играл шах с Иво и Михаил - двамата, които според досието, което му беше дал Кузнецов, бяха директно под шефа си Петър. Ако можеше да изпитва чувства, може би пичовете щяха да му харесат, но неговият случай не беше такъв - виждаше света разделен само на жертви и на фигури, които да местиш. Арогантността на момчетата от „Звеното“ не му беше приятна и затова възнамеряваше да си поиграе с тях, когато ги заловеше. Изпрати Шпиндела да ги удари, защото искаше да види реакцията им. „Звеното“ се справи светкавично с този казус, като показа, че реагира твърде непредпазливо, когато не очаква по-нататъшни усложнения. Тогава хората на Шахматиста удариха и с няколко добре прицелени атаки фактически неутрализираха структурите им в страната. Учудващо беше, че хората на убиеца дадоха фира в този екшън доста повече от очакваното, беше му убягнала военната закалка на „Звеното“, но това дългосрочно не беше проблем. „Звеното“ изпадна в нокдаун, защото всичко в него беше базирано на невидимостта на неговите ръководители и на способността им да ръководят бойните действия, без да се знае, че съществуват. Единственото, което трябваше да направи Шахматиста, за да ги отслаби, беше да отреже връзката им с капитаните и лейтенантите от по-долните нива в йерархията, с други думи - да избие средния мениджмънт, както и направи. Сега оставаше само да ги подмами в капан, за да ги залови и да си поиграе с тях, преди да ги ликвидира. А да изтрепе останалите войници, след като е обезглавил групировката им, беше въпрос само и единствено на логистика.

Хеликоптерите оставиха Петър и придружаващите го на стадиона близо до Квартала. Изнесоха се в една от залите вътре, където понякога тренираха, за да не ги гледа цял Мордор как джиткат въоръжени до зъби. Петър набра Агента по сателитния телефон:

- Дай ми статус, какво е положението? Ние вече сме в Мордор и сме готови.

- Петре, внимавай, тези са много добри, но засега, както и час преди да тръгнете, цари затишие. Твоите хора са се покрили, а техните явно почиват. Резултатът не е в твоя полза, направо на места са те попиляли. Доста жертви са дали и те, но изненадата си е казала думата.