Андрей Велков - Хроники на звеното

Някъде на шестия месец се случи чудото. Беляев дори не разбра откъде му се появи. Малкото копеленце го матира, като използва някаква напълно непозната система. Прегази го като с валяк. Гросмайсторът се почувства зле, разтрепери се, но се стегна и подаде ръка.

- Поздравления, млади момко, поздравления...

Момчето го изгледа, както усойница гледа мишка - със студени очи, без капка емоция, все едно не гледаше в очите му, а директно четеше мислите му. После премести поглед върху подадената ръка, не протегна своята, стана и му обърна гръб. Беляев се разтрепери от унижение. За какъв се мислеше този келеш! Стана и го хвана за рамото. В следващия момент усети остра болка в ръката си и се свлече. Момчето беше счупило китката му само с едно движение, прикова го към земята и отново втренчи в него странните си очи.

- Не ми трябваш вече. Не ме занимавай повече.

Момчето се отдалечи, а след случката всички започнаха да го наричат Шахматиста. Свидетел на сцената стана и един млад капитан от КГБ, дошъл в затвора да прочете няколко нови доноса и доклади. Казваше се Кузнецов и хем беше интелигентен, хем безскрупулен и безпринципен. Това, че той видя шахматната сцена и се поинтересува за ситуацията, предопредели съдбата на Шахматиста. Само след няколко дни, вече с друга самоличност, той пътуваше за Афганистан, където мощната руска машина се беше сблъскала с едно неразрушимо препятствие -военизираните племена, които буквално от векове бяха забравили какво е да се живее в мир, и затова на руснаците им трябваше всякакво пушечно месо, което да поставят отпред, за да не хабят редовната си войска в този ставащ все по-сериозен конфликт. Такова пушечно месо стана и Шахматиста, но се оказа, че той не е толкова лесен обект за убиване, а все едно е роден в тези планини. Войната се превърна за него в наркотик, защото сега за първи път изпитваше чувства, близки до усещането му за нормално човешко щастие. Какво повече всъщност му трябва на човек освен автомат, нож, една планина и неколкостотин духа 14, с които да може да си играе?

14 „Духове “руснаците наричали афганистанците, воюващи срещу тях. - Б. а.

Няколко години Шахматиста усвояваше изкуството на войната срещу едни от най-добрите учители, които можеше да бъдат намерени на тази планета. Стана истински воин и започна да сее смърт като чума. Жертвите му бяха стотици и винаги бяха белязани - липсваше им я ухо, я око, я ръка, я някой орган. Поради тези му занимания местните започнаха да разказват легенди за демон. Шахматиста изследваше радостта, която предизвикваха в него мъченията и убийствата. Само това го караше да изпитва нещо като емоция, всичко друго човешко беше изтляло, докато бе седял в онази локва с кръвта на майка си, а после и в онова мазе под педофилския лунапарк. Беше се превърнал в абсолютно чудовище, в гений - сериен убиец, но тепърва му предстоеше да се развихри, защото онзи млад капитан от КГБ, вече станал майор, прочете доклада за склонностите му и когато погледна снимката, видя, че става дума за неговия човек, когото беше измъкнал преди няколко години от онзи забит затвор, намиращ се по средата на нищото. Майорът въобще не беше очаквал да оцелее толкова време този младеж, който междувременно се беше превърнал в страховит мъж, обаче сега, четейки доклада за обезобразените трупове на местни, определено виждаше, че в него има доста нереализиран потенциал. Потенциал, който, вместо да бъде пропиляван из тези чукари и в тази безсмислена и отдавна изгубена война, можеше да бъде използван много по-добре от неговата организация, която винаги се нуждаеше от хора с такива склонности и „таланти“.

Така Шахматиста се озова командир на взвод за изключително сенчести операции в Южна Азия. За няколко години следите му отново изчезнаха, но след това стана известно, че се е подвизавал като агент на платото Шан, след което е поел и контрола над афганските партиди като координатор на доставките на тоновете хероин към Русия, а след това и към Европа...

Новостите, прибавени към тази „романтична“ биография, бяха още неколкостотин обезобразени трупа, събирането на шайка от свирепи и верни до гроб на лудия си водач наемници от всякакви раси и всевъзможен произход и овладяването до съвършенство на няколко класически бойни стила от региона като винг чун, пенджак силат, кали арнис, които в съчетание с руското кемпо и бойното самбо - основните бойни стилове на Шахматиста, го направиха, меко казано, ходеща машина за убиване с изключителни умения.