Андрей Велков - Хроники на звеното

- Петре, какво правиш в моя дом с тези изроди, по дяволите? За какъв се мислиш?

Петър се доближи, клекна до него, извади кутия „Боро“, взе цигара, изтръска малко тютюн в шепата си и го втри в малката драскотина на челото на Никита. Кръвта, която не течеше особено силно за рана на главата, спря почти моментално.

- Да не цапаш, Никита, да не съсипеш хубавия килим. Ние в нашите си къщи можем да си кървим на воля, щото ебал съм го у някакъв си мокет, теглиш му един сапун и после си е като чисто нов, ама това твоят килим е друга работа, нали? Персийски, а?

- Персийски е, да, подари ми го един посланик преди години... - тръгна да отговаря автоматично Никита, защото си беше учтив типаж, но се усети и изсъска: - Ама ти, момченце, сега ми кажи какво си мислиш, че правиш? Не се самозабравяй, келеш такъв...

Не можа да продължи, защото Пешо му отвъртя такъв шамар, че главата му едва не отхвръкна. Този път Никита загуби съзнание и се свлече на пода.

Петър се изправи.

- Варел, дигни този пергиш и го сложи да седне на масата. Дай му нещо да пие, сипи му едно уиски най-добре. Ей сега ще се събуди, шибнах го лекичко. То иначе си е грехота да удряш възрастен човек, ама на този елемент каквото и да му направим, все ще му бъде малко. Точно този е един от най-виновните за положението в страната, гадината мръсна. А покрай него ние

също сме за ебане, аз де, щото затънах в схемите му, да се шибам в играча.

Никита действително се събуди след около минута и явно шамарът и видимото отсъствие на охраната му го бяха навели на извода, че играта се е променила драстично и че е по-добре да не се дръвчи, защото не каза нищо, само отпи от тридесетгодишното уиски, което Варела му сипа, и замислен потърка зачервената си от Пешовия шамар страна.

Пешо придърпа един красив дървен стол и седна до него. Наля си пълна чаша с уиски, отпи и доволно примлясна.

- Никита, педал шлякан, гледай сега какво правим. Ще те светна веднага, защото съм точен пич и не искам да се чудиш повече какво става.

Той глътна още веднъж от еликсира и стана. Отиде до Мишо, който точно беше запалил нов джойнт, и си дръпна. Доближи до рафта от орехово дърво, върху който бяха наредени снимки в рамки, взе една и я показа на Никита.

- Това е дъщеря ти Маруся, петдесет и три годишна, живее във Форд Лодърдейл, Флорида. Има малка галерия за чуждестранно изкуство и така нататък...

Петър почти нямаше селективна памет и помнеше огромно количество информация. В момента в съзнанието му беше разтворен докладът за Никита и неговото семейство, който беше поръчал преди години на Кольо Агента, и все едно четеше оттам. Взе друга снимка, от която се пулеше грозновато момиче, яхнало кон на фона на прелестно езеро.

- Внучка Димитрина, трийсет и една години, живее в Швейцария, женена за Харпун фон Едикойси... - Взе следващата, от която за разлика от предишната гледаше симпатична висока девойка. - Виолета, тая са я правили късно, двайсет и три годишна, учи в Оксфорд, някаква тъпотия от сорта на сравнителна филателия или квантова педагогика, ама за к’во му е на момичето да учи нещо смислено, нали дедо й е милиардер, на нея работа не й трябва, на нея й трябва хоби...

Взе снимката на Виолета и пак седна до Никита, който гледаше гадно, но беше достатъчно разумен да не си отваря устата. Пешо сложи снимката върху масата със стъклото нагоре и погледна към Михаил.

- Куре, я дай тук писмото от Венецуела, дай да праснем по няколко линии.

- Брилянтна идея! - веднага се съгласи Мишката и му метна пакета, в който имаше десетина-петнайсет грама чист венецуелски кокаин, който драстично се различаваше от мазилката, примесена с аналгин, на която толкова се радваше така нареченият мордорски хайлайф, докато си пудреше носа с нея и после ходеше да щрака палци и да мята гьобеци под звуците на мазната си отвратителна музика.

Пешо изсипа една буца върху циците на момичето от снимката, разби я с една карта и наряза няколко дебели линии. Мишо му подаде свита зелена банкнота и Пешо изшмърка две от тлъстите магистрали, после върна банкнотата на колегата си, който прасна остатъка с нечовешка скорост и професионализъм, които показваха дългогодишна практика. Петър близна пръста си, обра няколкото прашинки, които бяха останали по стъклото, и отново погледна Никита.

- Ей така от циците на внучката ти скоро може да шмъркат някъде в Косово. Ама на живо, чаткаш ли?

Очите на стареца се разшириха, но пак нищо не отговори.

- Да не влизам в детайли, сега обръщаме играта с теб. А иначе цялата ти рода, дето си я покрил из целия свят да харчат парата на тукашните балъци, дето ги крадеш от години, цялата ти рода, ама цялата ти рода, повтарям, всичките ще дадат фира, и то по много гаден начин, Никита, ама много гаден начин.