Андрей Велков - Хроники на звеното

Николай Попов-Агента се наведе над него, усмихна се, с едва забележим жест посочи чадъра си и каза:

- Каква ирония, нали?

После придоби разтревожено изражение и започна да вика за линейка на чист украински, без акцент, а когато повече хора се скупчиха около тялото на умиращия, бавно се обърна и се стопи в сенките на близката улица.

Прозорецът на Мюлер се пръска и в кабинета влита руски десантчик, който с едно движение се отърсва от парашута, прави двойно кълбо и се изправя пред бюрото:

- Камилите отлитат на юг.

Мюлер въздъхва отегчено и го поглежда.

- Камилите отлитат на майка ти в путката, Щирлиц е на горния етаж.

Разказано от Благовест Бенишев

- Ама добре се е уредил тоя пергиш. Глей к’ви мебели, баси, глей к’ъв полилей бе, копеле, глей само! - Мишо зяпаше високия таван, захапал дебел коз. - Аз такива мебели съм виждал само по филмите. Бах мааамму...

Пешо се пресегна и взе джойнта от устата му. Дръпна си мощно, така си дръпна и така напълни дробовете си на макс, както само йога наркоман може, задържа доста дълго и издиша. Димът се изви около кристалните висулки на полилея, бавно се издигна над тях и достигна тавана. Вярно, беше висок, над четири метра беше. Не бяха ли чували тея лайнари, че два и седемдесет е златният соц стандарт? Какво беше това разхищение на пространство! Майната му, помисли си той, боли ме фара за шибания им фън шуй на тия соц боклуци. Отпи от бирата си и предаде тревата на Иво, който го погледна и се ухили.

- Добре де, толкова години джиткаме заедно, не разбра ли, копеле, че не ме кефи да пафкам? Какво ми го подаваш сега...

- Аз съм длъжен да ти предложа, пък ти всеки път си решаваш, брат. - Пешо продължаваше да държи коза в изпънатата си ръка. - А пък ти, ако си възпитан човек, а аз знам, че си възпитан, ако не пуфтиш, трябва само да го вземеш и да го подадеш на следващия в кръгчето или в каквато формация се е подредила тайфичката.

Иво сви рамене, взе коза и го подаде на Мишо. В този момент влезе Долф, влачейки две безжизнени тела. Така те по-скоро приличаха на парцалени кукли, отколкото на елитните охрани, които до преди малко бяха. Долф ги беше прегазил като носорог. Иначе бе спокойна натура, обаче се беше поизнервил покрай стрелбите, братята в болницата и това как Шахматиста го беше приспал така унизително с нинджа пинизите си. Вече започваше да кротва, Арни и Силвестър утре-вдругиден щяха да ги изписват, но всеки път, когато се погледнеше в огледалото и видеше белезите, които му бе нанесъл русият психопат, полудяваше. Това и обясняваше защо двете охрани на Никита Кукловода изглеждаха толкова зле и нямаше изгледи скоро да се събудят.

- Долфи, вържи ги тея калитковци, запуши им устите с нещо и ги заври в някой килер или гардероб, тук има достатъчно, като гледам. Това не е апартамент, а някакъв замък направо.

Долф потвърди, че е разбрал, като изръмжа, и се насочи към вратата, която се намираше в далечния край на огромния хол. Направо мачле можеше да се спретне, толкова беше голям.

- Ама вярно ебаси мебелите има тая гад. - Пешо отвори още една бира, която извади от огромния сак с провизии. - Все едно не сме в България, а в някакъв шибан английски клуб, заеби. Липсват само сетер, камина, и положението заспива. Капитализъм в действие.

Мишо отвори един шкаф и подсвирна.

- Гледай, гледай каква уредба, батенце! „Маранц“ Не е тъп тоя, знае на какво да слуша. -Бръкна в страничния джоб на широките си бермуди и извади един диск. - Гледай сега какво правя.

Мишо пъхна диска в уредбата, натисна няколко копчета и завъртя най-голямото. Зазвуча песента „Психопат“ на „Ъпсурт“ и той затанцува, захапал коза. Приближи се, танцувайки, до Варела и също извади бутилка бира от сака с провизиите. Отвори я и изпи на екс половината, а после мощно се оригна. Всъщност не се чу много дали е мощно, защото така беше надул колоните, че цялата къща кънтеше. Никита някога си я беше поръчал тази уредба, за да си слуша Бетовен и Макс Брух, обаче с възрастта ищахът му да слуша музика се беше загубил и хубавата уредба вече бе по-скоро мебел, жалко наистина, защото вадеше зверски звук.

Като стана дума за Никита, ето че и той вече излизаше на сцената. Голямата стъклена врата се отвори и дъртият кукловод влетя в хола. Беше с бежова пижама на странно райе, изглеждаше доста сънен, а в ръката си държеше стар валтер. Мишо му се ухили широко, допи бирата, пак се оригна и запокити към него бутилката, която, описвайки съвършена траектория, се заби право в десетката му Никита изпусна пистолета и падна върху дебелия килим. Сега вече изглеждаше не само сънен, а и зашеметен, но въпреки всичко не загуби съзнание, явно имаше доста корава глава. Струйка кръв се стече по лицето му Погледна към Петър и заеквайки, като в гласа му се долавяха и нотки на несъмнен гняв, попита: