Андрей Велков - Хроники на звеното

Варела цели две минути се опитваше да напипа някакъв пулс, дори за една бройка да бъде ухапан, но в последния момент ловко си дръпна ръката. Изправи се, наби един профилактичен шут в главата на чичката и изпсува:

- Д’еба майка му Тоя наистина е умрял.

- Аре стига бе! - Михаил клекна до главата на нападателя си, запали цигара и се загледа внимателно в него.

Човекът (по-скоро създанието) отчаяно се опитваше да се докопа до него, но не можеше да мръдне и сантиметър. Все пак Драго беше към 110 кила чисти мускули. С дългата си руса брада и с цялостното си скандинавско излъчване той наистина можеше да мине за викинг. Само излъчването му беше скандинавско обаче, душата му си беше категорично балканска. „Много му пасва тази тениска на „Моторхед“ в момента“, помисли си Мишо. После пак се втренчи в чичката. Цялата долна част на лицето му беше омазана в кръв, но най-интересни бяха очите му Това не бяха очи на човек, бяха се променили - нямаше бяло, нямаше зеници, ириси и такива неща, а всичко беше станало сиво-черно. От слъзните канали течеше някаква черна слуз и изглеждаше, все едно плаче с черни сълзи.

Зад гърба им се чу силно ръмжене. Мишо стана, обърна се и видя как към тях се набират двама тийнейджъри. Някак зловещо се придвижваха. Това не бе точно тичане, по-скоро бе бързо ходене, но все едно хем някой им дърпа конците, хем са им поникнали повече стави; движението им беше накъсано, някак си на сегменти, и това ги правеше да изглеждат противно.

Михаил захапа цигарата си, изчака ги да се доближат, видя, че очите им са като на чичката, и когато бяха на около три метра от него, извади патлака си и ги простреля в главите. Толкова бързо стреля, че отделните звуци от изстрелите се сляха в едно. Тренировките с Радо и Събев си казваха думата. Двете създания вече с издухани глави, голям беше калибърът, се строполиха на асфалта. Мишо се обърна и насочи пистолета към главата на чичката, който все още се опитваше да го докопа.

- Остави на мен, брат - спря го Драго, бръкна в мартенса си, извади кама и я заби в тила на зомбито, което потрепна, изпъна се като струна и умря. Или по-правилно беше да се каже умря пак, но този път по-качествено.

Драго стана, отиде до трупа на едното тийнзомби и почисти ножа си в тениската му, преди да го прибере в кубинката си. Варела въздъхна и си отвори една бира, отпи, оригна се и дълбокомислено обобщи:

- И к’во, пичове. Зомби апокалипсис, а?

Мишо поклати глава.

- Зомби очевидно, но доколко е апокалипсис, тепърва ще преценим...

Доста време отне да се разбере какво се е случило, а не е като да не си блъскаха учените главите, след като всичко приключи. Стана ясно, че слушането на чалга е много опасно и че от прекалена консумация на подобна музика не само се става категорично малоумен и тъп, а както се случи в конкретния случай в Мордор, се става и зомби. Кофти си го отнесоха чалгарчетата, ама много кофти. Всички те, които бяха имали досег със CC324, за една-единствена нощ леко умряха, а след десетина часа „адаптация“ се превърнаха в зомбита. Не бяха съвсем като тези от филмите де, мордорските можеха да спринтират по петдесет, сто, някои дори и по двеста метра, което ги правеше по-неприятни от тези във филмите на Ромеро, но за сметка на това не бяха заразни. Нещо им се бе преебало в мозъка, но какво беше комплексното нещо, катализирало зомбиращия процес, не стана ясно.

След десетте часа превръщане (приблизително десет часа бяха, при някои по-малко, при някои повече) тези вече не-хора плъзнаха по улиците в търсене на храна. Не се хранеха само с мозък, хранеха се с всичко, което можеше да бъде сдъвкано от човешкото тяло. Бяха доста гадни, когато спринтираха, но след това ставаха бавни и можеха да се ускоряват отново чак след час-два, явно им трябваше презареждане.

Та точно бяха минали първите девет-десет часа, когато зомбитата налазиха Мишо, Варела и Драго. Варела допи бирата си и си помисли, че точно онзи ден беше гледал „Нощта на живите мъртви“ по кабелната в малките часове. Ебаси майтапът, оня ден на филм, днес на живо.

- Пичове, аре да се изтеглим до ресторанта и да се затворим в Офиса, к’во ще кажете? -предложи Мишо и посочи няколко силуета, които се насочваха към тях откъм паркинга.

- Съгласен съм - каза Драго и тръгнаха, без да се бавят.

На петдесет метра от Офиса се сблъскаха с група от двайсетина зомбита и се скриха зад паркираните коли, защото не бяха сигурни дали ще им стигнат патроните. Групичката мъртъвци се влачеше бавно, но в момента, в който видяха, или по-скоро усетиха, не се знаеше как им работят сетивата, един мъж, облечен с костюм, да прибягва към входа на близкия блок, се втурнаха със страшна скорост към него и бедният човечец остана без всякакви шансове. Буквално го разкъсаха за секунди, а след това се изпонатръшкаха по земята и започнаха да ядат късовете месо, издавайки отвратителни звуци. Мишо и компания се възползваха от ситуацията и на спринт се изстреляха към ресторанта, където завариха интересна батална сцена.