Андрей Велков - Хроники на звеното

Момчето, то беше всъщност на двайсет и нещо, на достатъчно години беше, за да е мъж, но сега, какъвто беше уплашен, повече на момче си приличаше, продължи да хлипа, без да обръща внимание на кръвта, която се стичаше от ухото му.

- Не може така, господин полковник, не може така, разбирате ли. Неее мооожеее така, тооваа са хооорааа.

На Цветков му писна, извади пистолета, освободи предпазителя и простреля лигльото в главата. Момчето се свлече под масата. Полковникът отпи от голямата си чаша кафе, на която беше нарисувана катерица, и мрачно огледа присъстващите.

- Някой друг има ли нещо да се оплаква?

Всички избегнаха погледа му.

- Доообре. Тогава продължаваме с операцията. Ей чттттттттт, техничарчето, к’во стана с камерите, искам да гледам какво се случва в периметъра. Моташ се нещо...

- Действам, господин полковник, ей сега тръгва стриймът...

- Кое тръгва сега?

- Образът, картината, видеото...

- Еми така кажи бе, ше те еба, говори на български, маймун.

След три минути стриймът, тоест видеото, тръгна. Навсякъде, от целия периметър, се излъчваше в реално време какво се случва по границите на „заразената“ територия. Кадрите бяха едни и същи, просто действащите лица бяха различни. Хора или зомбита, без значение беше, всичко падаше под тежкия автоматичен откос на войниците, разставени по границата на периметъра. Бяха с танкове, джипове, бронетранспортьори. През цялото време се стреляше, а в по-напрегнатите моменти, когато зомбитата имаха количествено превес, се включваше и артилерията или огнехвъргачките. През това време стотици тиловаци опъваха бодлива тел по улиците и между блоковете и така малко по малко целият периметър бе овладян и никой, човек или зомби, не можеше да излезе извън. След няколко часа стрелба хората осъзнаха, че по оградите ги чака сигурна смърт, а не спасението, към което се устремяваха, и съответно оцелелите побягнаха отново към вътрешността на Квартала. След тях се понесоха и зомбитата, повечето от които вече си бяха изхарчили възможността да спринтират и се влачеха след жертвите си по специфичния си отвратителен начин. Фактът, че се влачеха, даде известна преднина на бягащите, които изчезваха във вътрешността на това, което после журналистите нарекоха „Кръгът на смъртта“.

Всъщност не беше виновна само чалгата. Тя наистина разкапваше мозъците на тези, които я слушаха, но какво толкова, я вижте колко хора си джиткат с разкапани мозъци и дори си се чувстват щастливи. Съчетанието обаче от слушането на чалга и консумирането на химикал, изработен от екип експериментално настроени учени и „случайно“ попаднал в повечето продукти в десетте супермаркета в района, беше предопределило случването на този бутиков зомби апокалипсис. Експериментът бе съвместна дейност на Европейската комисия и на ОССЕ и не беше отнело много време да се вземе решение кои граждани на нова страна членка на ЕС ще са късметлиите, върху които ще бъде извършен. Защото, ако имаше конкурс за политик свиркаджия, койте е готов да продаде интереса на сънародниците си, то нашите политици безапелационно щяха да са първенците. Целта на този експеримент всъщност не беше да превърне хората в зомбита. Химикалът (CC324 се казваше) беше създаден, за да регулира потенциала за размножаване и да увеличи смъртността в определени райони с неколкостотин процента. Слагаш го в храната на неудобното население и то спира да се размножава, а после постепенно си и умира от „естествена смърт“. Далавера, а? След това вече нямаш гето, а имаш огромен парцел - буташ, дезинфекция и настаняваш нормални хора, от твоите. Малко дългосрочно, ама много елегантно и ефективно, ЕС си е демократична структура, всички са равни. Няма проблем да има цели гета с цигани, араби, турци и африканци, няма никакъв проблем, само хапвайте от определените магазини, ние и цените сме намалили. Това обаче в Мордор малко излезе от контрол, защото планът бе експериментът да се разгърне само в оркската махала. Ама нали продуктите бяха на далавера, а и нали българите са много предприемчиво племе, едно такова с развит бизнес нюх... Та се случи така, че не само в оркската махала протече експериментът, а и в няколкото квартала около нея, защото по буквално неведоми пътища продуктите мистериозно се преразпределиха и изчезнаха в търговската мрежа на тази част на Мордор.

Това с чалгата и CC324 обаче не беше предвидено. Някакво европейско генийче се усети няколко часа по-рано, пищя на шефовете си, докато зацепят, те после пищяха на своите, те на техните, едни тоци се биха в България, ама на най-високо равнище... И това беше причината сега полковник Цветков да гледа мрачно в картата на периметъра, стъпил в кръвта на мъртвото момче.