Андрей Велков - Хроники на звеното

Петър влезе в апартамента. Бяха минали още няколко часа, след като му бяха докладвали за срутените тунели и за оградата, зад която бяха затворени. Иво беше отишъл на разузнаване с братята и едвам се бяха измъкнали. Бяха потвърдили обаче немислимото: военните са заградили голям периметър около Квартала и най-важното - стреляха на месо. Без значение по хора или по зомбита. Влезе в стаята, която почти не използваха, но за която той беше настоял някога, много отдавна, когато още бяха невидими и никой не знаеше, че той и тримата му другари са истинските шефове на „Звеното“. Вътре имаше старомодна и доста голяма радиостанция. Главно я ползваха да слушат разни по-специални честоти и да говорят с Колумбия, но ето сега можеше да им свърши и друга добра работа.

Пешо дръпна покривалото, което я пазеше от прахта, и я включи. Токът беше спрял преди няколко часа, но те имаха генератор на покрива, слънчеви батерии и всякакви други джажди. Седна на стола и си сложи слушалките.

- Полковник Цветков... - плахо се доближи до него радистът.

Цветков не му обърна внимание.

- Гусин полковник...

- Кажи бе, младеж - обърна се на втория път.

Трети час полковникът гледаше кървавите кадри на десетте екрана пред себе си и не можеше да се насити на гледката. Ебаси якото, цял живот си беше мечтал за такава операция.

- Гусин полковник, по станцията един човек се свърза с нас, каза, че се обажда от периметъра и иска да говори с командващия.

Цветков стана и отиде до комуникационния център в съседното помещение. Хвана комутатора и каза:

- Давай по същество, пич, че дават много яки неща по телевизията...

- С кого разговарям? Край - чу се отсреща; явно и преди беше говорил по радиостанция.

- Аз съм полковник Цветков, пич, ама може да ми викаш и Господ, ако си вътре...

- Слушайте, трябва да отмените заповедта за стрелба към опитващите се да се евакуират. Те не са заразени, просто се опитват да се спасят... - Гласът се опита да каже още нещо, но беше прекъснат.

- Гледай сега, пич. Да ти кажа каква е картинката. Ти си умрял вече, мъртъв си. Всички около теб също са мъртви. Такива са заповедите. Слушай внимателно! - И изкрещя: -ДАНЕСЕПУСКАНИКОЙОТЗАРАЗЕНИЯРАЙОННАВЪН...

- Лее се невинна кръв. Спрете това безумие. Аз гарантирам, че хората са наред, само трийсет-четирийсет процента от населението са инфектирани. Другите хора са здрави, дайте им шанс, заповедите са грешни, обадете се...

- Яж ми кура, пич, мъртви сте, казах. Това е положението - изрече Цветков с удоволствие, все едно са дошли едновременно Нова година, Коледа и шибаният му рожден ден.

Отсреща известно време не се чу нищо. Полковникът си помисли, че човекът се е отказал, и стана. В този момент радиостанцията изпращя пак:

- Цветков, там ли си още?

- Да, пич, тук съм си...

- Цветков, идвам за теб. Край.

Петър закачи комутатора на станцията.

Това, което се случи през следващите няколко дена, беше достойно за епос. Фактически след неколкочасово мислене Петър организира „Звеното“ - почти никой не беше загинал от тях, желязната военна подготовка си бе казала думата - да поведе опълчение от оцелелите мъже от Квартала. Затвориха жените и децата в подземието, а по-късно, когато поразчистиха територията, ги настаниха в големия мол на края на Квартала. Прочистването на мола си бе тежка задача, там концентрацията на зомбита беше голяма, но след съдействието на местната школа по айкидо работата бързо потръгна. От самото начало бяха взели решение да пестят всеки един патрон и затова действаха главно с бати, кукрита, ножове и всевъзможни подръчни средства, годни за неутрализиране на зомбита. Всъщност не беше толкова сложно да се убие едно зомби, особено ако си квартален изрод, преживял десетки улични битки; проблемът идваше от количеството, защото като те налазят десет зомбита, какъвто и печен нинджа да си, нямаш никакъв шанс. Ей тогава айкидистите обърнаха играта, защото, макар и понякога да бе поставяна под въпрос ефективността на техния стил, за бой със зомбита бяха перфектни. Например най-голямата тъпотия е да налетиш на айкидист с протегнати ръце, копелетата само това чакат, а още по-зле става, ако си се засилил - те използват силата на врага си срещу него самия и... става мазало. Та съответно едно зомби нямаше никакви шансове срещу един айкидист. И така ситуацията роди следната комбинация: айкидокът върви напред и търкаля зомбитата, а зад него върви човек от „Звеното“, който я с кукри, я с винкел, я с чук, я с някой по-големичък гаечен ключ пръсва тиквата на мъртвия чалгаджия и го изключва от схемата.