Андрей Велков - Хроники на звеното

- Казвай сега тука каква е играта, тясно е вътре, после ще ги викнем и тях...

Рачо беше разбрал, че не е на далавера, ако се подмотва, и започна да обяснява бързо, като се опитваше да не пелтечи както в началото.

Оказа се, че заложната къща беше центърът на лихварската дейност, с която Плъха беше заробил половината Квартал. За да не се разкарва Рачо, хората идваха тук и отчитаха дължимото си на персонала, който съответно после си се отчиташе на мистър Симитли.

- И колко души ви висят?

- Ами поне неколкостотин души са, не съм ги броил точно, то се мени бройката през цялото време. Вътре в техния тефтер ги пишат, аз само го проверявам веднъж седмично...

- На каква лихва давате заеми?

- Ами на десет-петнайсет процента, както дойде.

Варела възмутено изсвири.

- Баси, десет-петнайсет процента на месец не е ли малко много бе, Симитли?

- Не е на месец, на седмица е толкова лихвата...

Самбистът примигна учудено. После отмести погледа си от касиера и се загледа в хората, които вървяха по близкия тротоар. Една петдесет-шестдесетгодишна жена мина покрай тях, кимна на Рачо и се запъти към заложната къща.

- Ето такива лелки са ни половината. Кат’ им свърши заплатата, а не е дошъл още авансът, идва, зема четирийсет-петдесет лева, пък после ни връща седемдесет-осемдесет. Ама нали трябва да си нахрани децата...

- Ясно, млъквай, разбрах какво правите, шибани кръвопийци и лешояди сте вие...

Рачо тръгна да казва нещо, но се усети и си затвори устата, преди да е издал звук. Това определено го спаси, защото гневът в очите на Варела не предвещаваше нищо добро.

Варела запали цигара от фаса, който държеше, и вдиша дълбоко дима. После отпи от хубавото уиски. Не обичаше червеното джони, ама това ставаше. Отне му почти цяла цигара време, за да се успокои. После бавно заговори:

- Гледай сега, педал. Отиваш вътре с братята и вземаш тефтера. После казваш на персонала, че тази заложна къща вече е наша. Долфи, прасни им по един шамар на калитковците вътре за профилактика, да знаят, че сме сериозни, и да те запомнят. После ти, Рачо, ми носиш техния тефтер. Ще го дадем на Петър да го разгледа със счетоводителя и двамата да преценят как да се действа. След това отиваме до тоя „клуб“, за да видим за какво иде реч, и смятам, че сме приключили с обиколката, а?

- Еми т’ва е, да. Юри Педала, сега нямаме друг такъв пациент, на няколко месеца изскача такъв, курвите, „казиното“, заложната и „клубът“. Наркотиците е отделно. Ще правим нов клуб сега, персоналът е вече в мазето, чака, ама досега търсихме хубаво помещение - хем да ни е в района, хем да не се конкурира с играта тука...

- Марш за тефтера, боклук, не мога повече да те гледам...

Братята едва догониха Рачо, толкова бързо се ускори към вратата на заложната къща. След по-малко от три минути излязоха. На вратовете и на двамата братя вече имаше по дебел златен ланец. Влизаха в образ, а и нямаше да изостават от батко си все пак. Рачо боязливо подаде тефтера на Варела, усещаше, че самбистът може във всеки момент да го разфасова. Качиха се в колите и бързо потеглиха към „клуба“, който беше наблизо. Всъщност в Квартала всичко се намираше наблизо с кола.

Петър и другите мускетари бързо решиха лихварския казус с помощта на Игнатов, който прекара няколко дни в заложната къща и систематизира цялата информация. За комарджиите, връткаджиите и разните подобни индивиди ситуацията не се промени въобще, но на всички обикновени хора лихвите и заемите бяха опростени, като им бе обяснено, че това се случва благодарение на „Звеното“. Ставаше дума за всякакви хора от Квартала. Двеста петдесет и четирима души по-точно.

Полицията издирва 385 жени на възраст между 14 и 35 години, за които се предполага, че са били отвлечени и принудени насила да проституират някъде в България или в Европа. По неофициални данни обаче българките, проституиращи в чужбина, са над 30 000.

Момичетата се набират по разнообразни начини. Обикновено това става чрез обяви във вестници, които предлагат работа в чужбина, брак с чужденец, или чрез провеждане на конкурси за фотомодели с гарантирани договори в чужбина.

Една голяма част от подлъгваните са подмамени с обещание за осигурена работа в хотелиерския и ресторантския бизнес като камериерки и сервитьорки...

От доклад на фондация „СтопХюманТрафик“

Спряха пред „клуба“, който се помещаваше в масивна постройка на края на Квартала. Варела се сети, че това беше читалище някога, преди да се развихрят промените. Като малък, преди родителите му да се пропият и да влезе в Спортното, беше ходил да свири тук на пиано. Подсмихна се леко при този спомен от едни времена и за едни неща, които му изглеждаха, сякаш са се случили преди стотици години и на друг човек. Слабото момченце Ясенчо, за което казваха, че има невероятен талант за деветгодишно дете, и на което предсказваха светло бъдеще в музиката, отдавна бе мъртво, а на негово място се беше появил Варела - свиреп квартален хищник със склонност към садизъм и с неконтролируеми изблици на агресия. Това май беше поредната проява на чувството за хумор, с която Вселената показваше колко я боли фара за обитателите й.