Андрей Велков - Хроники на звеното

Варела отиде в малкия вътрешен двор, който се намираше зад бившето читалище. Там беше вратата към мазето, където бяха новите „попълнения“. Варела я отключи и се провикна в тъмното мазе:

- Момичета, излизайте, свободни сте.

После се дръпна няколко крачки назад и запали цигара. Първоначално никой не се появи, но след около минута едно момиче плахо се показа и се огледа. Беше облечено с красива лятна рокля на цветя и едвам стоеше на краката си. Последва я красива орка в червен анцуг. Светлината на външната лампа падаше точно отгоре на излизащите момичета, като ги заслепяваше. След орката се показа красиво русо момиче с шарена тениска и къса пола, след това излязоха още няколко девойки. Застанали така под светлината на лампата, на Варела за момент му заприличаха на пеперуди, които кръжат около пламъка на свещ. Повечето плачеха и не знаеха къде се намират. „Това е обяснимо, при положение че последните дни са били изнасилвани, дрогирани, бити, оставяни без вода и храна“, помисли си Варела.

Едно от момичетата се поокопити и го попита:

- Наистина ли може да си тръгваме, господине?

Варела й се усмихна и кимна.

- Свободни сте. Ще ви дам пари да се приберете по домовете си.

Момичетата явно не можеха да повярват, но когато той извади една пачка марки и започна да им дава банкнотите, се поуспокоиха и една по една изчезнаха през малката врата, която водеше извън двора и далеч от това място.

Варела се върна в сградата и се обърна към братоците:

- Пичове, аз приключвам за днес. - Заизважда пачките от джобовете си и ги сложи на една маса. - Сега ще звънна на Иво да му кажа как е минал денят, но искам вие да закарате парите, колите и Рачо в Щаба. Вържете онези боклуци по-яко, да не могат да мръднат, а после се върнете с камиона за тях и ги заключете в подземието. С кола онази свиня няма да можете да я закарате май.

- Аааа, ше го нагодим, Варелче, нема нужда да арчим тунджа за тоя миндил. Ше го нагодим дебелака, да не одим на два курса.

- Окей, пичове. Става. Добра работа днес, браво!

Варела се ръкува с двамата мутанти, излезе навън и тръгна пеша. Искаше да говори с Иво и да изпие няколко бири по път. Наблизо имаше денонощен магазин, той си взе пет студени бири и вече зареден, набра Иво. Той се оказа заедно с Пешо и директно предаде телефона на шефа на „Звеното“.

Без да го прекъсва, Пешо изслуша Варела и му отговори с явно доволство:

- Евала, Яска! Перфектен си! Идеално си се справил с всичко, браво на целия екип. Аз щях да постъпя по същия начин. Утре, като станеш, ела в Офиса и ще измислим нещата. Браво още веднъж, т’ва ни е идеята.

Варела затвори телефона и го пусна в джоба си. Новата му квартира беше на пет минути пеша, но той искаше да си изпие бирите на чист въздух. Седна на една пейка в малкия парк, който се намираше до реката, която пресичаше част от Квартала. Запали цигара и се облегна назад, загледан в звездите. Отвори втората бира и жадно отпи. Смачка кутийката на първата и я запрати към близкото кошче. Не уцели почти с метър, но както е казал народът, „На който му върви в самбото, не му върви в баскетбола“.

Варела стана и отиде да пусне кутийката, където бе мястото й. От съседната пейка се чу хлипане, не беше забелязал, че там има човек, защото един поизбуял храст тип квартална полуроза скриваше видимостта. Надникна и видя момичето с роклята на цветя, което беше излязло първо от мазето. Беше толкова дребничко, че приличаше на дете. Свило се беше на края на пейката и тихо плачеше. Варела не искаше да го стресне и се прокашля. Момичето се сепна и го погледна през падналите върху лицето му коси, явно го позна, защото се отпусна. Ясен се чудеше какво да му каже и известно време само се гледаха.

- Ъъъ, искаш ли да изпиеш една бира с мен и да ми кажеш защо ревеш в този парк, вместо вече да си на половината път до гарата в някое такси?

Момичето стана и отмести косата от лицето си. Въпреки затвореното му и подуто от удар око си личеше, че е ужасно красиво. В погледа му нямаше и капчица страх, дори сякаш беше ядосано, че някой е чул как плаче.

- Ами май, като се замисля, няма къде да се прибера. И да, искам да изпия една бира.

След няколко часа Мира - така се казваше мацката, се прибра заедно с Ясен в неговата нова квартира, няколко дни по-късно, когато раните й позаздравяха, вече бяха любовници, а няколко месеца след това Мира стана основен помощник на Варела, на когото Иво делегира контрола върху цялата мрежа от пеперуди, който „Звеното“ спечели след победата над Акулата, Касапина и Ромео, но това вече е друга история...