Андрей Велков - Хроники на звеното

Интерлюдия / В главата на Петър

С ръка на сърцето си признавам, че не очаквах да правим толкова кинти. Направо съм в шок. От друга страна, като се замисля, то все някъде трябваше да има пари в тази държава. Иначе тези мерцедеси по улицата няма как да ги обясни човек. Криза, криза, никой няма пари и фиууу -покрай теб минават по пет мерджана на минута. Явно някой някъде прави кеш, и то немалко.

Доста мисля по тази тема, защото не исках да тръгвам по този път и имах съвсем други планове. Някъде само преди година все още напълно вярвах, че докато уча, нещата ще се оправят, като се дипломирам, ще започна някакво истинско бачкане за истински пари, с всичките му екстри там - кариера, бъдеще. После жена, деца, а бе идилия. Ама кур идилия, кур бъдеще. Поне се усетих навреме, щото като се огледам около мен, и виждам тълпи от хора, които не са се усетили. Или не искат да се усетят по-скоро, не може да са толкова прости, статистически е невъзможно. Може би са пробвали, мечтали са и те и после валякът е минал през тях и са пуснали автопилота и вече гледат много-много да не се замислят. Защото, като се замислиш, става страшно, тогава виждаш истината. А шибаната истина е, че сме фундаментално преебани. Направо отвсякъде. Това само прилича на държава, има всички признаци на държава, ама всъщност не е. И ако искаш да успееш, и под „успееш “ нямам предвид да станеш някакъв милионер с яхти, имам предвид да можеш да живееш спокойно, да си храниш семейството, да си плащаш сметките, някоя почивчица, някое театърче, такива работи, нямаш никакви шансове. Никакви. И това е, защото всичко е изгнило, всичко става по другия начин, по оня гнусния, мутренския. И тук не само за мутрите говоря, те са ясни, говоря за всичко и навсякъде. Нямаш никакъв шанс да успееш. Това е.

Е затова сега аз и побратимите ми сме в този филм. Не че е лошо, забавно е дори. Онзи ден си говорихме с Иво и ми стана малко тъжно какво каза той. Копелето ми каза: „Ами, брат, явно, за да успеем, трябваше да се откажем от мечтите си. “ Шибано ми стана. Шибано, защото беше прав. Щото сега сме големи гангстери, ама сме до уши в лайната и след последните екшъни вече няма как да излезем от играта. Само един избор има пред нас и той е да продължаваме да гребем по лайняната река, пък да видим докъде ще стигнем. Сега нещата изглеждат спокойни, но това няма как да продължи, уверен съм. Решил съм ей сега, след морето, да започнем да се готвим за следващата веселба. Такава ми е природата, не вярвам в глухата защита или чакането, вярвам, че най-добрата защита е нападението. За това обаче ще мисля след няколко дни, а сега Карадере ни чака. Мишката остава тук да пази фронта. Той е железен, ще се справи, а и като го познавам какво инициативно копеленце е, малко се плаша какво може да сътвори.

Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето.

Луций Аней Сенека

Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук.

Стивън Кинг, „Сблъсък“

(Действието се развива няколко месеца след налагането на пълен контрол над Квартала.)

- Спасе, Спасееее, в България няма две положения, батенце. Тука или си китарист, или си каратист. Такава е ситуацията. - Мишо едва избегна едно суперковарно ура маваши гери 5. - Уф, баси копеленцето, т’ва за малко да ми откъсне главата. Ебах ви в японските простотии...

- Много говориш, Михаиле, пази си въздуха, като гледам, ти трябва - ухили му се Спас и посегна с кидзами цуки 6към брадичката му.

5Страничен ритник от карате. - Б. а.

6Удар с предната ръка от карате шотокан. - Б. а.

Мишо сякаш само това и чакаше, избегна удара, рязко се хвърли в краката на каратеката, свали го на земята, извъртя се и усука десния му глезен. Спас изпъшка от болката и тупна няколко пъти татамито в знак, че се предава.

- Имам си въздух, сенсейче, имам си. - Мишо пусна крака му, претърколи се и се изправи със скок. - Имам въздух за теб, за мен и за още петдесет души, не ме мисли мене. Това ви е драмата на каратистчетата, че много се филмирате покрай тия японски тарикатлъци, а батко ти е прост човек, но ефективен. Не мога да ритам като теб, не ставам за Брус Ли, не ставам за Чък Норис, няма и да се опитвам, ама добарам ли те, братчето ми, добарам ли те, си довиждане...

Мишо подаде ръка на Спас и му помогна да се изправи.

- Факт е, Михаиле, с теб мога да се бия само от стойка. Супер неприятно копеле си, когато влезеш на близка дистанция...