Андрей Велков - Хроники на звеното

- Шопааааар, шопаааааар, нападнаха ни...

Успя само два пъти да каже „шопар“, защото Варела го засрещна и му направи такова раменно премятане, че направо го размаза в пода. Пичът си остана там сякаш забит в земята.

Няколко от момичетата, които седяха на дивана в дъното на помещението, се разреваха.

От горния етаж се чу мощен бас:

- К’во си се разбучал, майка му д’еба?

После на стълбите се появи и самият Шопар, който определено заслужаваше името си. Беше висок над два метра, а фактът, че беше само по боксерки, усилваше естетическия ефект с няколко степени. Пичът беше огромен и наистина приличаше на шопар. Тлъстините му преливаха отвсякъде, а черната четина, която покриваше тялото му, обясняваше напълно прякора му. Дебелакът бавно заслиза по стълбите, като не спираше да гледа гадно към Варела. Едри капки пот капеха от него по изтритите стъпала.

- Ей сега ще ти счупя врата, момченце. Келеш, к’во се правиш, к’во идваш тука да правиш циркове? Ни знаеш с кого, ни знаеш какво, тъпанар. Дори се чуда дали да не ти пръсна и на теб трътката както на оная малка мърла горе преди малко.

Застана по средата на помещението и присви очи към самбиста. Явно беше късоглед. Варела наклони глава, чудеше се дали може да се справи с това огромно туловище. Не му се отдаде възможност да провери обаче, защото една огромна лапа го отмести встрани.

- Варел, остави ни малко и нас да си поиграем, батко - включи се Долф и заедно със Силвестър налетя на Шопара.

Дебелакът имаше време само да премига учудено, преди да бъде буквално премазан. Един тупаник на Долф го хвърли встрани, където се надена на левачката на Слай, която го подхвърли обратно, където вече се вряза с чело в парния чук на замахналия отново Долф. Това беше и финалът на битката. Шопара изгрухтя, подбели очи, падна на колене, после - по лице, като при падането си разби носа.

Силвестър изсумтя презрително и се изхрачи върху припадналия дебелак.

- Свинче си, не шопар.

Варела се беше почувствал, все едно е гледал „Джурасик парк“ от първия ред в кино „Сердика“. Баси машините! Личеше им, че са свикнали да се бият заедно и в синхрон. Запали цигара и седна на един стол срещу момичетата, които гледаха пребледнели, без да издават звук.

- Дами, добър вечер. Ще карам направо. Ние сме новите собственици на територията на Плъха. С нас идват и нови правила. Всяка от вас, която иска да си тръгне, е свободна да си върви веднага. При нас няма да се работи насила. Която иска да остане и да бачка, е повече от добре дошла. Уверявам ви, че с нас ситуацията ще е сто процента по-добра, отколкото с Плъха.

Първоначално повечето момичета не реагираха. После една стана и плахо се приближи до Варела:

- Благодаря. Живи да сте с твоите приятели. - Стисна го за рамото. - Почти година не съм излизала от тая сграда. Счупиха ме от ебане, а дойдох в града да ставам сервитьорка уж. Ужас беше, а най-гадното беше тая свиня. - Засили се и изрита Шопара с острата си червена обувка в ребрата, по-скоро в планината сланина, която покриваше мястото, където трябаше да се намират ребрата му. - Отидете в мазето, там е страшно, докараха ги новите момичета преди няколко дни и почти не са им давали да ядат и да пият вода. И нас така ни мъчиха първите седмици, да сме омекнели, така викаха тези боклуци. - Пак се засили, изрита свинята на земята и без да поглежда назад, излезе от стаята...

Варела я догони навън и й даде няколко банкноти.

- Вземи, вземи, да имаш, за да се прибереш...

Момичето плахо му се усмихна, доближи се до него и го целуна по бузата. После, отдалечавайки се по малката квартална уличка, сякаш се стопи в мрака.

След около десет минути повече от половината мацки бяха събрали малкото вещи, които имаха, и си тръгваха. На всяка Варела даде малко пари. Някои му благодариха, други - не.

Останалите момичета не бяха мръднали от дивана и го гледаха въпросително. Варела седна на стола, запали цигара и им каза:

- Мацки, оставям ви да се оправяте тази вечер сами. Утре-другиден ще изпратим човек да въведе ред и ще видим кой, какво и колко. Почивайте сега, работете, ако искате. Искам само да ми кажете къде държат тези нещастници парите и ключа за мазето.

Мацките му казаха всичко. Той прибра парите в последния си свободен джоб, оказа се, че няма да му трябва чанта или раница в крайна сметка. През това време Долф и Слай бяха вързали здраво Шопара, другата охрана и „управителя“ и ги бяха затворили със запушени усти в един килер, за да се свестяват на спокойствие.