Андрей Велков - Хроники на звеното

Долф изсумтя одобрително. Звукът прозвуча малко като издаден от хипопотам. Хипопотам, който шиба.

Пламен се появи с още една пачка, която Варела, отново без да брои, взе и сложи в страничния джоб на камуфлажните си бермуди. Ако продължаваха така, скоро щеше да му трябва раница или чанта.

- Аре да ставаме, Митак, ти и Арни оставате да видите как работи този квартален Лас Вегас, а ние отиваме да довършим задачките по тефтера.

Долф и Слай оставиха едната торба с храна на батко си, който влезе навътре с Митко и с пребледнелия вече бивш собственик на игрална зала.

Когато бригадата се скри от очите му, Потника се облегна на вратата и облекчено въздъхна. После се усети и явно решил да не си играе повече със съдбата, рязко запали джапанките и напусна обекта, на който се водеше охрана. Жвакащата сервитьорка с безразличие проследи как той се отдалечава.

Схемата била добре разработена - без да притежават съответното разрешение за извършване на банкова дейност, лихварите предоставяли заеми на жителите на Мордор. Разбира се, това ставало срещу лихва, неколкократно надвишаваща тази на банките.

„Клиентите “ основно били безработни и социално слаби граждани или такива, нуждаещи се от финансиране за пътуване зад граница. При просрочване на вноските по кредитите длъжниците били подлагани на изнудване и заплахи.

Проверява се съпричастността на групата към няколко случая на побои, палежи, унищожаване и повреждане на имущество.

В-к „Мордорско утро“

- Забравихме да си вземем бирите - тъжно отбеляза Долф с пълна с хляб и кренвирши уста.

- Майната му, ще си вземем нови по път - успокои го Варела, сядайки на волана.

Силвестър и Рачо се качиха в другата кола. Решиха първо да минат през заложната къща, а после да отидат в „клуба“ - така Рачо явно наричаше бардака на Плъха.

Оказа се, че заложната къща се намира в центъра на Квартала. Беше добре известна на Варела, само не знаеше, че е на Плъха. Доста касетофончета, ланчета и други подобни неща беше развързвал тук, докато се чудеше как да свързва двата края и как да направи някоя кокошкарска простотия. Кокошкарска, кокошкарска, ама трябва да се яде. Не е лесно да израснеш в семейство на алкохолици, на които не им пука за теб, и вместо да получаваш подаръци, обикновено по празниците просто да ядеш повече бой, отколкото в делниците. От тринайсетгодишен се оправяше сам на улицата и осъзна, че само спортът го беше спасил от истинското пропадане, доста примери за което виждаше около себе си и сред себеподобните си в Квартала. Дисциплината и волята, които даваше спортът, не му позволяваха да отпусне съвсем края. Имаше една кутия за обувки, пълна с медали, ама медали не могат да се ядат, затова понякога се налагаше да напука каската на някое гъзе и да му вземе кеша или да отвори някоя кола и да й думне касетофона. Никога обаче не се възприемаше като престъпник, възприемаше се по-скоро като оцеляващ. Като създание от улицата нямаше особен морал, но имаше силно чувство за справедливост. Тази комбинация понякога го правеше опасен и доста хора се бояха от него, защото изблиците му на гняв бяха пословични. Изблиците му на справедливост - не толкова.

Варела подкара колата и хвърли касетката на „Рън Ди Ем Си“ в жабката. Пусна „Мейдън“ Точно започна „The Trooper“, когато пристигнаха пред заложната къща. Изчака Силвестър да паркира зад него, тогава в Квартала още се паркираше лесно, не бяха настъпили времената, в които селяните си купуваха трошки от автоморгите в Италия и Германия дори за кучето и за котката, ей така, да си имат и да дозадръстят Мордор, който през тези години се превърна в най-голямото село в България. Важно е да се отбележи, че „селянин“ не е географско понятие, а състояние на духа. Може и в центъра на Мордор да си роден, и пак да си китен простак.

Силвестър излезе от астрата по-лесно този път. Рачо послушно застана до колата в очакване на инструкции, държейки торбата с пиенето. Варела се сети, че в нея има бутилка уиски, приближи се до Рачо, извади я и удари голяма глътка. После седна на една пейка с олющена зелена боя в градинката до заложната къща. Само една дъска беше откъртена и дори можеше удобно да се седи, което не беше типично. Запали поредния фас. Яко пафкаше, ама изплюваше фасовете сутрин на тренировките.

Долф седна до него, а Силвестър - на пейката срещу неговата. Рачо, който все повече заприличваше на зомби с камба, не посмя да седне, стоеше си прав в очакване Варела да му проговори. Самбистът го изгледа от долу нагоре леко примижал, защото слънцето му блестеше право в очите.