Андрей Велков - Хроники на звеното

- А бе Варел, трай. Иво е измислил всичко като по часовник - кое, кой, колко и как. Той нали някога печелеше всички олимпиади по математика в даскалото. Сглобил е схемата като швейцарски часовник - откъде да се мине първо, колко да се остави, кой си е заслужил консигнацията, кой ще си цака напред за стоката. Трай малко, почти го измислихме как да стане...

- Ами добре, пичове, ще трая, то се е видяло. Мислех, че сме си престъпници някакви обикновени, а то се оказва, че сме станали кръстоска между зубър и дилър, да ви го намаам у човките... - напсува ги Варела, но си личеше, че е разбрал, защото вече не нервничеше, а влезе в приземния етаж на къщата на братоците, където се намираше кухнята. А в кухня един самбист винаги има какво да прави...

След още половин час багажниците на колите бяха натоварени с количества, разпределени според списъка на Драго и Геша, които въпреки че малко се бяха поозъбили, докато си припомнят инженерната и свръхпрагматична схема на Ивака, накрая що-годе успяха да я възстановят и сега всичко беше ясно.

Истината е, че преди да изцепят за морето, Иво беше написал подробни инструкции до бригадата кое и как става, но Петър беше скъсал листата с обясненията и на въпросителния поглед на Иво бе отговорил покровителствено: „Така ще вникнат в материята много по-добре, копеле.“ Всъщност първоначално имаше три модела на дистрибуция на коз и амфети (нямаше отделни дилъри за коз или за амфети, бившите момчета на Плъха и техните подопечни си бръмчеха универсално - през деня шиткаха коз, а по-късно обикаляха клубовете и пласираха прашеца на Минчо, или, както те го наричаха, „оркското бело“, и екстазиподобните хапове, които имаха доста голям успех), но с течение на времето моделът на Иво се наложи като най-прагматичен и най-функционален. Не че системите на Тонката и Мишо бяха по-лоши, но схемата „Иво“ се оказа най-работеща и без излишно мрънкане или спорове беше приета от Съвета на старейшините на „Звеното“.

Както каза Варела, всичко вървеше наистина доста просто. Търговската отстъпка варираше между 10 и 30 процента, което с оглед на голямото търсене, оборотите и качеството на стоката си представляваше една доста сериозна сума, когато се теглеше чертата накрая и дилърчетата пресметнеха какво от поетата си остава в техните джобове. Не трябва да се игнорира и фактът, че полицията грам не ги закачаше, все едно бяха невидими за патрулите в Квартала и околните територии. Протекцията на Боби Полицая се усещаше осезателно и беше направо комично да се наблюдава как дейността на „Звеното“ оставаше невидима за закона. А това положение имаше положителен ефект върху разкриваемостта на престъпленията в Квартала, защото, имайки вече достатъчно време за истинска полицейска работа - а не да се занимават с ловенето на усмихнати и спокойни хора, които пушат билки, вместо да си ебават дроба с долнокачествена ракия, -полицаите можеха да се занимават с истински престъпления. Айде, факт е, че амфетите не са толкова безобидни, обаче истина е, че човек трябва да релаксира както си иска, а не както някой друг му казва. Няма логика цигарите и алкохолът да са законни, а наркотиците и проституцията - не. Никаква логика няма.

Варела тъкмо дояждаше някаква манджа, сервирана му от една от почти невидимите и безмълвно присъстващи жени, появили се в къщата на братоците малко след нанасянето им в нея. Жената сякаш се бе изпарила в момента, в който постави чинията пред вечно гладния самбист. Петър беше изказал предположението, че тези мистериозни жени не са обикновена прислуга, а жените на братята, дресирани патриархално и по селски да не излизат от кухнята и да не се мешат в мъжките работи. Беше предположил също, че се появяват ротационно - една се грижи за тримата великани, а другите две - за децата им на село, но беше си казал да не се дълбае в подробностите. Какво се случваше в тази къща, си беше работа на братята, каквото се случваше в двора, мазето и започващото от него подземие, това вече беше изцяло работа на „Звеното“. Помещението под ресторанта продължаваше да е основният склад, но товаренето вече се осъществяваше през къщата, защото беше по-удобно и по-закътано, а и защото Петър беше започнал да преструктурира нещата. От известно време дори единствено подопечните на тримата му капитани се занимаваха с фактическата комуникация с дилърите, а Иво, Тонката и Мишо само дирижираха нещата отстрани. Ако имаше нужда от екшън, естествено се включваха братоците и всичко се решаваше много бързо. Та Варела тъкмо приключи с хапването, когато Драго викна от двора: