Андрей Велков - Хроники на звеното

- Ти па к’ъв си бе, харпун? К’во спираш тука тоя шлякан голф и ми се ръгаш бе, ш’ти еба пичката лелина!

Мишо не отговори, само погледна дилърчето в очите. Пешо се оказа прав, като каза, че със сигурност дилърите, присъствали на опознавателната им среща с Плъха, няма да помнят лицата им поради стреса. Беше седял на два метра от този нещастник и ето, той въобще не го помнеше.

- Отговаряй к’ъв си ти бе, глупак! Отговаряй, че ш’ти напраа главата мека!

Вместо отговор Мишо издуха в лицето му всичкия дим, който беше задържал в дробовете си. Коцето посегна да го удари с някакво подобие на кроше, но в този момент Драго хвана ръката му и рязко го дръпна. Дългучът едвам успя да запази равновесие.

- Коце, от нашите е. Седи мирен и ела да вършим работа. Вади парите. Носим ти поръчката -едно кило коз на по петдесетици и един плик със сто грама амфети. Хапове си казал, че не ти трябват.

Коцето приглади мазния си перчем и се ухили широко.

- Е що не казвате, че младежът е от наш’те хора, ше стане беля некоя така, после ше ми се сърдите, че съм го пратил у болницата. - Прегърна Драго през рамото, той не се отдръпна, но пролича, че не му стана приятно. - Аре, Драгойчо, аре да ме пуснеш на консигнацията вече, требе да съм се доказал, ский к’ъв оборот ви праим. Немате си по-добър работник от мен, кълна се. Пък и съм най-големият пич. Виж каква бригада съм ви събрал да бръмчат. Кажете - обърна се към своите хора, - кажете му, че съм най-стабилният, компанията!

Келешите в беседката започнаха да бучат, че бил много стабилен и страшен пич, но Драго им махна да млъкнат.

- Давай кеша, Коце, давай парата, че имаме още на сто места да ходим. Няма да те чакам цял ден да ръсиш мозък тук, да те шибам у хумориста. А най-смешното е, че и консигнация искаш. Не си се доказал още, има време. Ще чакаш, давай кинтите сега.

Коцето бръкна в джоба на позагубилото белотата си горнище „Адибас“, извади руло от навити и пристегнати с ластик банкноти и ги подаде на Драго. Той ги разви и преброи и кимна на Геша, който хвърли два плика на земята до краката на Мишо. Дилърчето отиде до него, надвеси се и го погледна отблизо в очите.

- Нещо още на карате ме гледаш, пич, нещо не ме харесваш май. Да не съм ти изял закуската, наебал някой от родата ти, нещо такова, а? Щото иначе не се сещам к’ъв ти е проблемът.

Мишо отвърна на погледа му напълно отпуснат и без да реагира по никакъв начин. Леко изтръпнали, Драго и Геша очакваха всеки момент на техния капитан да му кипнат лайната и дилърчето да стане на парчета месо в кървава локва, тъй като бяха много добре запознати с гибелния гняв на Михаила Пелеев. Той обаче дори не трепна, само гледаше дилъра право в очите. Коцето не издържа дълго, отвърна поглед, дръпна се крачка назад и рязко замахна към челюстта му, но Мишо даже не мигна. Юмрукът спря на милиметър от лицето му. В този момент дилърът избухна в смях:

- Еййй, голем си образ, начи. Аз се ебавам с теб, ти направо се парализира, гледай, не можеш да мръднеш от шубе, ебах те у сладура. Спокоооойно, батко ти Коце е пич и наши хора не трепе.

В този момент Геша вече започна да пребледнява, а наглото дилърче продължи:

- Аз се ебавам, трябва да ни е по-весело, такова, не може само да сме сдухани като тебе. Нищо, ти си нов и ще се научиш, нема да се плашиш, и ти ще станеш пичага като мен един ден.

След тези окуражителни думи дилърчето се наведе, взе си двата пакета със стока, театрално се поклони на Драго и Геша, изсмя се отново и се оттегли при аверчетата си в беседката да си доразцъкат сварката, преди да се заемат с шиткането на материала. Пичът все още не можеше да проумее как някой, който кара очукан голф двойка, може да е по-високо в йерарахията от тези, каращи нов пасат. Направо му беше абстрактна идеята как има хора, за които колите са само средство за придвижване, а не признак за положение в обществото.

Мишо се обърна, намигна на Драго и Геша да не се спичат, качи се в голфа и потегли, без да обели и дума. Драго и Геша, видимо облекчени, го последваха с пасата по тясната уличка покрай блока, после го изпревариха и се насочиха към поредната явка.

Михаил заряза колата до кръчмата и влезе в близкото магазинче, което беше класическо за Квартала - малко, бивш гараж, заредено с най-необходими неща, без глезотии. Водка, ракия, бира, хляб, майонеза, кренвирши и картофи имаше винаги, но ако човек проявеше претенции за нещо повече, просто трябваше да забрави. Той поздрави продавачката и купи двайсетина кена студена бира плюс пет кутии цигари. След това, така добре натоварен, се отправи към двора на близкото училище, където по това време обикновено се събираха местните гаменчета. Пътем звънна на Драго и на Геша да дойдат.