Андрей Велков - Хроники на звеното

Запали си един тънък джойнт и затвори прозореца на голфа, за да не избяга драгоценният дим. Намали малко касетофона, а после превъртя напред „Under the Bridge“, защото му идваше лигава в момента. После си сипа малко (а бе не беше много малко) от „Минчо’с файнест“ върху кутийката на касетката и изшмърка белия прах, като се стараеше всичко да попадне в ноздрата му. Беше установил, че балансът между един средномалък коз и щипка амфети е много работеща комбинация, освежаваше го и го държеше в кондиция по идеален за него начин. Драго и Геша, паркирали на двайсетина метра пред него до едно магазинче, тъкмо приключваха поредната „транзакция“. В този момент Мишо видя в огледалото как зад него спира патрулка. Дръпна си силно от коза и задържа дима в дробовете си, после издиша бавно, натисна копчето на касетофона, трябваше вече касетата да се е превъртяла достатъчно. От колата зад него излезе полицай, който тръгна към голфа, и когато стигна почти до задната му врата, сякаш се сепна и спря. После се обърна, върна се в патрулката, натисна клаксона веднъж и потегли, заобикаляйки голфа на една боя разстояние. Когато вземеха нова кола, която колегите на братчед му не разпознаваха, понякога ставаха „инфекции“ и подобни неочаквани ситуации и затова с Пешо бяха измислили знак, по който местните полицаи да разбират, че колата е на „Звеното“. Знакът беше книга, кашон с неколкостотин бройки от която бяха намерили в подземията, докато разучаваха какво има в многото помещения. Във всяка кола, на кората отзад, над багажника, трябваше да лежи екземпляр от същата книга. Заглавието й беше „Повелителят на мухите“. Мишо вече я беше изчел два пъти и й се кефеше много. Кефеше й се, защото потвърждаваше теорията му за човешкия род.

Драго и Геша потеглиха и Мишо ги последва с голфа. Не след дълго завиха зад дълъг панелен блок и спряха на паркинга. Между паркираните коли, почти скрита от избуялите храсталаци, едва се забелязваше порутена беседка. Някога на мястото на сегашния паркинг имаше малка градинка. Мордор обаче не беше предвиден за толкова много автомобили и когато капитализмът дойде, всеки дебил реши, че трябва да си купи кола, за да се придвижва с нея абсолютно навсякъде и ако може, въобще да не слиза от нея. Скоро градът се задръсти с коли, а моргите за трошки в Германия, Швейцария и Италия пък се опразниха. Бая хора направиха състояние, продавайки тези шлякани автомобили в съмнително състояние и с превъртени километражи. Носеше се и легенда как една сутрин Милано осъмнало със задраскана табела на входа си и на нея пишело гордото „Дупница“ вместо името на града. Та Мордор се задръсти с десет пъти повече коли, отколкото можеше да побере. Трафикът стана непоносим, а местата за паркиране дори и в крайните квартали не стигаха. Съответно първа жертва станаха разни градинки, игрища, детски площадки и всякакви такива напълно ненужни места. Чий ще дирят навън децата, я марш вътре пред телевизора да си промиват мозъка като мама и тате, къде ще ходят да си играят келешчетата малки! Та в тази порутена беседка седяха група младежи, надигаха бири и цакаха карти. Когато Драго спря колата почти до беседката, единият пич се надигна, ухили се широко и почти извика:

- Ето ги и шерпите на удоволствието. Носят джойс за всички нас. - Допи си бирата и хвърли през рамо бутилката. - Извинете ме за момент, господа картоиграчи, но трябва да свърша малко бизнес, за да има после с какво да се забавлява и да прави бизнес нашата компания. Баси мързеливите тъпи копелдаци, добре че съм аз, иначе сега щяхте да си гледате „Дързост и красота“ по къщите без една ст’инка...

Дилърчето се казваше Коцето и беше типичен махленски келеш - тъп и нагъл поглед, мазна прическа тип „ранно футболе“, самочувствие до небето с нулево покритие. Само някаква искрица случайна предприемчивост беше станала причина да е в сегашната ситуация - дилър със собствен район в Квартала. Антуражът му изглеждаше смотано като него - същите неприятни изражения, дори еднакво облечени - ментета „Найк“, ментета дънки и горнища на анцузи „Адибас“. Коцето ги беше вербувал внимателно, като явно бе акцентирал на тъпотата и лоялността, и макар и прост, беше успял да създаде работещо подобие на екип. Драго тъкмо излизаше от колата, когато голфът спря до тях. Мишо излезе, в ъгъла на устата му висеше фасът от слимчето, който явно беше загаснал. Той седна на капака на голфа, бръкна в джоба си, извади евтина запалка и си запали фаса отново. Допуши го с яка дръпка и после хвърли картончето в прахта. В този момент Коцето, явно решил да блесне пред момчетата си, направи няколко големи крачки, беше бая дългуресто копеле, и застана пред Мишо.