Андрей Велков - Хроники на звеното

В двора пичовете разцъкваха баскет на единствения оцелял кош. Беше жега, но въпреки това те се раздаваха в играта. Мишо седна на желязната основа на коша и нареди пред себе си бирите, после отвори една и жадно отпи. Няма такъв кеф като първата глътка бира в горещ летен следобед! После се провикна:

- Алооу, спортната младеж, искате ли да изкарате по едни бързи двайсет кинта на калпак?

Играта мигновено спря и пичовете го обградиха. В този момент пристигнаха Драго и Геша.

- Пичове - обърна се към тях Михаил, - вие ме познавате и знаете, че съм точен. Седнете, вземете по една биричка и ще ви светна каква е задачката...

Карадере е най-южната местност по Варненското Черноморие. Намира се между град Бяла и село Горица в близост до северните склонове на Стара планина и недалеч от защитената зона Иракли. Местността е дива, няма инфраструктура и точно затова се харесва от много туристи. Плажът е чист, некаменист, на места граничи с гора, другаде -с храсти. Има добри условия за сърф и палатков туризъм.

Мордоропедия

Точно в този момент на около 400 километра от тях Иво припадна блажено под тентата, защото последната глътка мента го занити като в приказките. Свлече се, сякаш костите му бяха сглобени от конструктор „Млад техник“, лежерно, на сегменти, но къмпинг автопилотът му се включи и той припадна почти изцяло на сянка. Само левият му прасец остана на слънце, а следобедното слънце на Карадере не е шега работа, много фриволни и лекомислени летовници са си сменяли кожата там. Пешо и Тонката бореха жегата по-радикално. Бяха занесли втората тента във водата, на плиткото, и я бяха закрепили с камъни. Морето през този ден беше плоско като палачинка, нямаше никакви шлякани вълнички да им се пречкат и да им развалят нирванката. Под сянката на тентата бяха сместили малка къмпинг маса и два рибарски стола. Пиеха мастика. А бе като цяло им беше много добре...

Шанаджия: мошеник, измамник; отклонил се от правилата дилър.

БГ жаргон

Няколко часа по-късно гаменчетата баскетболистчета се върнаха при коша в двора на даскалото. Мишо не беше мръднал от старата си позиция и се наливаше с бира. Някакви бамбини ученички го бяха налазили, но той много-много не им обръщаше внимание какво приказват и само им се усмихваше.

- Бате Мишо, свършихме работата - докладва един здравичък младеж с обърната назад козирка на шапката.

- Всички от списъка ли обиколихте, пичове? От всичко ли ми взехте? - Михаил погледна към Драго, който, вече паркирал до училищната ограда, утвърдително кимна. - Е, браво, евала, пичове, стабиляги сте.

Мишо се изправи, допи последната глътка от последната кутийка бира и извади от джоба си малка пачка банкноти. Тийнкифлите се размърдаха и разшумяха. Малки бяха, но кълвяха вече на кинти. Планът да се създаде поколение, което да набляга на материалното и тотално да загърби духовното, работеше вече със страшна сила. Михаил преброи младежите, бяха седем, отброи няколко банкноти и ги подаде на здравичкия.

- Вземи, пич, заслужихте си ги. Искам Трайчо Костов по въпроса. Сложил съм ви малко отгоре, да се почерпите като хората. Може да ги дръпнете и тези гейши, аз съм ги подгрял...

„Гейшите“ се разкикотиха, а Мишо се обърна и тръгна към колата.

- Карайте към Офиса, имаме да провеждаме експеримент, колеги.

Експериментът стартира след около час и се състоеше от серия емпирични изследвания, които Мишо проведе в Офиса зад кръчмата на бай Спас. Начинът, по който баскетболистчетата заработиха парите, се изразяваше в това, че разделени на групички и возени от Драго и Геша в две различни коли, те обиколиха цялата територия на „Звеното“ и си купиха от материала на съответните дилъри. Драго и Геша, скрити в колите наблизо, само посочваха явките на дилърчетата и после, снабдени с пликове и химикалки, прибираха материала в съответния плик, който надписваха с името или прякора на дилъра, отговарящ за района. Записваха и цената, на която се търгуваше в конкретния случай стоката. А бе с две думи направо изръчкаха махалата за наркотици и за няколко часа обиколиха всички, които уж работеха за тях.

Та сега Мишо хвана и изсипа сака с „пробите“ на масата. После отиде до уредбата и пусна един жесток албум на „Отекър“, препоръчан му от един пич, който много чаткаше от музика и просвещаваше народа от малко щандче, намиращо се във фоайето на кино „Левски“ срещу парка „Заимов“.

- Слушайте, пичове, слушайте. Нечовешки е този албум!