Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Той следи внимателно местната криминална хроника и знае кой е Доналд Дейвис, човекът с изваяни като с длето черти. Знае, че ченгетата го подозират в убийството на жена му, и не се съмнява, че онзи я е очистил. А сега идиотът си признал. Но не само за нейното убийство. Според съобщението във вестника Дейвис признал, че е изнасилил и умъртвил още пет жени. Казано накратко, обявил, че е Магистралния Джо.

Отначало Брейди не успява да свърже тази новина със заядливото съобщение на гадния ДВО. Но изведнъж му идва на ума в изблик на злобно вдъхновение: Докато Дони Дейвис е в настроение за такива откровения, ще поеме и вината за касапницата пред Общинския център. Може вече да го е направил.

Брейди започва да се върти като дервиш — веднъж, и втори път, и трети. Главата му се пръска. Пулсът му отеква мощно в гърдите, в тила, в слепоочията. Чувства го дори във венците и езика.

Дейвис ли е казал нещо за сервизен ключ? Оттам ли е тръгнала тази история?

— Нямаше сервизен ключ — натъртва Брейди, само че как може да е сигурен в това? Ами ако е имало? А ако е имало… и ако припишат това на Доналд Дейвис, и отнемат на Брейди Хартсфийлд големия му триумф… след рисковете , които пое…

Той не може повече да се въздържа. Отново сяда пред компютър 3 и натраква съобщение на kermitfrog19. То е кратко, но ръцете му треперят толкова силно, че му отнема почти пет минути да го напише. Изпраща го веднага, без да го прегледа.

ТИ СИ МРЪСЕН ЗАДНИК, ЛАЙНОВОЗ. Е хубаво, ключът не беше на таблото, но нямаше КЛЮЧ ЗА ПИКОЛО. Запалих с резервния, който беше в жябката, а как отключих мерцедеса ОСТАВЯМ НА ТЕБ ДА ОТГАТНЕШ шибаняко. Доналд Дейвис не е извършил това престъпление. Повтарям, ДОНАЛДДЕЙВИС НЕ Е ИЗВЪРШИЛТОВА ПРЕСПЛЕНИЕ. Ако за пред хората го припишете на негол ще те убия, мухъл макар да ти си толкоз скапан че все едно убивам въшка.

Подпис, ИСТИНСКИЯТ Убиец с мерцедеса

ПП: Майка ти е курва, поема го в задника & лиже сперма от канавките.

Брейди изключва компютъра и отива в стаята си, като оставя майка си да хърка на дивана, вместо да я заведе до леглото. Изпива три аспирина, после още един и се просва в своето легло; трепери и лежи с широко отворени очи, докато на изток небето просветлява. Чак тогава се унася за около два часа — сънят му е неспокоен, населен кошмари.

В съботното утро Ходжис приготвя бъркани яйца, когато Джейни влиза в кухнята — взела е душ и пак е с белия си халат. Мократа ѝ коса е сресана назад и тя изглежда още по-млада. Ходжис отново си помисля: „Четирийсет и четири ?“

— Погледнах за бекон в хладилника, но не видях. Разбира се, възможно е да има. Бившата ми съпруга твърди, че повечето американски мъже страдат от болестта „хладилникова слепота“. Не знам дали за нея има помощна телефонна линия.

Джейни посочва шкембенцето му.

— Добре де — промърморва той. И след това добавя, защото май ѝ харесва: — Имаш право.

— Впрочем как ти с холестерола?

Той само се усмихва и я пита:

— Искаш ли препечен хляб? Пълнозърнест е. Както вероятно знаеш, защото ти си го купила.

— Една филийка. Без масло, само с конфитюр. Какво ще правиш днес?

— Още не съм намислил. — Макар че вече е решил да поговори пак с Радни Пийпълс от служба „Бдителност“, ако е на „бдение“ в Шугър Хайтс. Иска да разговаря и с Джером за компютрите. Там се разкриват безкрайни перспективи.

— Погледна ли в „Под синия чадър“?

— Исках първо да ти приготвя закуска. Както и за себе си. — И това е вярно. Събуди се с желанието да се нахрани, вместо да запълни някаква дупка в съзнанието си. — А и не знам паролата.

— Джейни.

— Един съвет от мен. Смени я. Всъщност съветът не е от мен, а от момчето, което ми помага вкъщи.

— Джером, нали?

— Същият.

Приготвил е шест яйца и двамата изяждат всичките, като си ги разделят наполовина в тигана. Минава му през ума да я попита дали не съжалява за случилото се снощи, но решава, че апетитът, с който тя закусва, отговаря на въпроса.

Слагат чиниите в мивката, сядат пред компютъра и не продумват почти четири минути, докато четат и препрочитат последното съобщение от mercikill.

— Боже мили! — прошепва Джейни. — Искаше да го изкараш от релси и да, шапка ти свалям — успя! Забеляза ли грешките? — Посочва думите „жябката“ и „преспление“. — Дали е… как го нарече… стилистичен камуфлаж?

— Не мисля. — Ходжис гледа думите, написани без интервал, и се усмихва. Не може да се сдържи. Кукичката се е забила надълбоко и рибата я усеща. Боли я. Болката я изгаря. — Според мен по стила му личи, че е побеснял от яд. Изобщо не е очаквал, че може да не му повярват и да не го приемат насериозно. Това го влудява.