Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Никак. Но нашият човек няма как да го знае.

— Какво смяташ да направиш?

Ходжис ѝ обяснява.

Не се налага да чакат сутрешния вестник. Късните новини в единайсет започват със съобщението, че Доналд Дейвис, заподозрян в убийството на жена си, е направил самопризнание: той е и Магистралния Джо. Ходжис и Джейни гледат телевизия, изтегнати в леглото. Вторият дубъл се оказва изморителен за ДВО, но го изпълва с блажено задоволство. Задъхва се, плувнал е в пот и умира да вземе душ, обаче от сума време не се е чувствал толкова щастлив. Толкова удовлетворен.

Водещият преминава към следващата новина за кученце, заклещено в канализационна тръба; Джейни взима дистанционното и изключва телевизора.

— Добре, планът ти може и да проработи — промърморва, — но е адски рискован.

Той повдига рамене.

— При положение че нямам достъп до полицейските ресурси, смятам, че това е единственият начин. — Не обяснява, че го устройва най-вече защото иска да действа сам. Сеща се за импровизираното, но много ефикасно оръжие, което държи в едно от чекмеджетата си вкъщи — карирания чорап, пълен с метални топчета. Ох, с какво удоволствие би използвал Бияча, за да отмъсти на мръсника, премазал толкова беззащитни хора с един от най-мощните автомобили на света. Най-вероятно няма да се случи, но пък е възможно. Както са възможни повечето неща в този най-добър (и най-лош) от всички светове.

— Какво мислиш за онова, което майка ми каза, преди да си тръгнем? Че Оливия е чувала призраци?

— Искам да го обмисля — отговаря той, но вече е мислил по този въпрос и ако излезе прав, може да се окаже, че има още една пътека към Убиеца с мерцедеса. Предпочита да не въвлича още повече Джером Робинсън в този случай, но ако реши да тръгне по следата, която госпожа Уортън му посочи на сбогуване, може би ще се наложи. Поне шестима сред колегите му полицаи са спецове в компютрите колкото Джером, обаче не може да се обади на нито един от тях.

„Призраци — казва си. — Призраци в компютъра.“

Сяда в леглото и стъпва на пода.

— Ако поканата ти да преспя тук още е в сила, с твое разрешение смятам да взема душ.

— В сила е. — Тя се накланя към него и го подушва, прокарвайки длан по рамото му. (Ах, как го възпламенява допирът ѝ!) — Важи и за банята.

След душа той си обува боксерките и я моли да включи компютъра. Джейни сяда до него и гледа как той влиза в „Под синия чадър“ и изпраща съобщение на mercikill. След петнайсет минути с Джейни Патерсън, сгушена до него, Ходжис се унася… и спи сладко, както не е спал от дете.

След няколко часа безцелно размотаване с колата Брейди най-сетне се прибира вкъщи; вече късна нощ, а на задната врата е залепена бележка: „ Къде си, муцинко? Приготвила съм ти лазаня — във фурната е. “ По разкривения, неравен почерк си личи, че майка му е била пияна до козирката, когато е писала съобщението. Той маха бележката и влиза.

Обикновено първата му работа е да отиде да я види, но подушва дим и се втурва в кухнята, където се стеле синкава мъгла. За щастие детекторът за дим е повреден (отдавна се кани да го смени и все забравя — толкова много работи са му на главата). За щастие абсорбаторът над печката е мощен и е погълнал много от дима, затова другите детектори не са се раззвъняли, макар че ако не се проветри бързо, много скоро ще нададат вой. Фурната е включена на 180 градуса. Брейди врътва копчето на нула, отваря прозорчетата над мивката и задната врата. В килера, където стоят пособията за почистване, има вентилатор на стойка. Той го поставя срещу печката и го включва на максимална мощност.

Едва след това отива в хола да нагледа майка си. Тя спи на дивана, пеньоарът ѝ се е разтворил на гърдите и се е вдигнал чак до бедрата; хърка толкова силно и равномерно, че звучи като електрически трион, работещ на празни обороти. Брейди извръща поглед и тръгва обратно към кухнята, мърморейки си:

— Мамка му, мамка му, мамка му! — Сяда до масата, притиска длани до слепоочията си и заравя пръсти в косата си. Защо, когато нещо се изпорти, става все по-гадно и по-гадно? Сеща се за мотото на „Мортън Солт“: „Завали ли, вали като из ведро.“ 60 60 „Мортън Солт“ — американска компания с дълга история, производител на сол за кулинарни и индустриални цели, чието лого — момиченце с чадър под силен дъжд — присъства често в популярната култура. Мотото When it rains, it pours е идиоматичен израз, който в превод означава „Тръгне ли на лошо, става все по-лошо.“ — Б. пр.