Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Не е. Но е забелязал, че тя не отговори на въпроса му. И мълчаливо чака.

— Не си ли доволен?

— Не.

Джейни забелва очи.

— Ще ми се да можех да ти отговоря с нещо по-любезно от „Вие, мъжете, сте глупаци“ или с по-елегантно от „Възбудих се и реших да се позабавлявам“, но не мога да измисля друго. И още нещо — почувствах привличане към теб. Минали са трийсет години, откакто бях свенлива дебютантка, и доста време, откакто за последно правих секс. На четирийсет и четири съм и ми е позволено да посегна към онова, което ме привлича. Невинаги го получавам, обаче имам право да посегна.

Той учудено се ококорва. Наистина ли е на четирийсет и четири ?

Джейни се засмива:

— Този поглед е най-хубавият комплимент, който съм получавала от много, много време. И най-искреният. Тези ококорени очи! Затова ще си позволя да удължа удоволствието. Колко години ми даваше?

— Може би четирийсет. Най-много. Което ме поставя в категорията „ловец на млада плът“.

— Стига глупости! Ако ти беше милионерът, щеше да е съвсем нормално да имаш младо гадже. Всеки щеше да го приеме, дори да спиш с двайсет и пет годишна. — Замълчава за миг, после добавя: — Макар че в този случай наистина щеше да си ловец на млада плът. Според моето скромно мнение.

— И все пак…

— Стар си, но не и престарял, и наистина по-тежка категория, но не много тежка. Макар че можеш да станеш, ако продължаваш в същия дух. — Посочва с вилицата си към него. — Една жена може да си позволи такава искреност с мъж само ако след като са правили любов, го харесва достатъчно, за да вечеря с него. Казах ти, че не съм се любила с никого от две години, което е вярно, но знаеш ли кога за последно правих секс с мъж, когото харесвам?

Той поклаща глава.

— През първата година в колежа. И не беше мъж, а футболист от Б отбора на колежа, който все киснеше на резервната скамейка и имаше огромна червена пъпка на носа. Но беше много сладък. Бързак и непохватко, обаче сладур. После ми плака на рамото.

— Значи това не беше само… как да се изразя…

— Секс от благодарност? Секс по милост? Моля те, не ме обиждай. И ще ти обещая нещо. — Тя се привежда, халатът ѝ се разтваря и разкрива сенчестата долина между гърдите ѝ. — Смъкни десет килограма, и ще поема риска ти да си отгоре.

Той не може да сдържи смеха си.

— Беше страхотно, Бил. Нямам угризения и освен това си падам по едрите мъже. Футболистчето с пъпката тежеше повече от сто. А бившият ми мъж беше дребосък. Още щом го видях за пръв път, трябваше да се досетя, че нищо няма да излезе помежду ни. Отговорих ли ти на въпроса?

— Да.

— Да — присмехулно повтаря тя и се изправя. — Да отидем в хола. Време е да ми дадеш отчет.

Ходжис ѝ разказва всичко, пропуска само дългите следобеди пред телевизора и флирта със стария револвер на баща си. Тя замислено го слуша, без да го прекъсва и без да откъсва поглед от лицето му. Накрая става, изважда от хладилника бутилка вино и налива на двамата. Чашите са големи и той се поколебава:

— Не знам дали е редно да пия, Джейни. Ще шофирам.

— Не и тази вечер. Ще спиш тук. Освен ако имаш куче или котка, разбира се.

Ходжис поклаща глава.

— Дори и папагал ли нямаш? В класическите стари филми в кантората си щеше да държиш клетка с папагал, който ругае потенциалните клиенти.

— Права си. А ти щеше да си моята секретарка. И щеше да се казваш Лола вместо Джейни.

— Или Велма.

Ходжис се усмихва. Явно се разбират — на една вълна са.

Джейни пак се привежда напред и отново разкрива съблазнителната гледка.

— Очертай ми профила на престъпника.

— Никога не съм го правил. Имахме си специалист профайлър. Един на щат при нас плюс двама на повикване от Факултета по психология на местния университет.

— Все едно, опитай. Проверих за теб в Гугъл и останах с впечатление, че си бил най-добрият в цялата полиция. Имаш куп служебни награди.

— Няколко пъти извадих късмет.

Прозвучава престорено скромно, но късметът наистина играе важна роля. Късметът и готовността да действаш. Уди Алън е прав: осемдесет процента от успеха е да се появиш навреме.

— Хайде де, опитай. Ако се представиш добре, може да посетим отново спалнята. — Тя сбръчква нос и го гледа закачливо: — Освен ако не си твърде стар за втори дубъл.

В момента Ходжис е в такава форма, че не се чувства твърде стар дори за трети дубъл. Напоследък е прекарал толкова много самотни и безбрачни нощи, че му се е натрупал капитал, от който може да черпи. Или поне така се надява. Обаче… обаче още не може да повярва, че случващото се не е невероятно ярък сън.