Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Не е като мерцедеса — довършва изречението му тя. — Бил, качи се за едно кафе. Ще пусна монети в паркинг-автомата.

— Аз ще пусна. Ще го захраня максимално, защото имаме много да говорим.

— Научи нещо от майка ми, нали? Затова беше толкова мълчалив по пътя.

— Да, научих и ще ти докладвам, но първо трябва да се разберем по друг въпрос. — Той я гледа право в очите и усещането е приятно. Боже, как би искал да е по-млад с петнайсет години. Или поне с десет. — Искам да сме съвсем наясно. Май си останала с впечатлението, че дойдох при теб да търся работа, а не е така.

— Грешиш. Мисля, че дойде, защото изпитваш чувство за вина от случилото се със сестра ми. Аз само те използвах. Но не съжалявам. Беше благ с майка ми. Внимателен. Много… много мил.

Лицето ѝ е близо, очите ѝ са широко разтворени и още по-наситеносини на светлината на късния следобед. Тя разтваря устни, сякаш че ще каже още нещо, но Ходжис не ѝ дава възможност. Целува я, преди да осъзнае колко глупаво постъпва, колко неразумно, и се изненадва, когато тя също го целува, като дори поставя длан на тила му, за да се притиснат по-силно един към друг. Целувката продължава не повече от пет секунди, но на Ходжис, който отдавна не е имал подобно изживяване, му се струва, че е много по-дълго.

Джейни се отдръпва и прокарва пръсти през косата му:

— Цял следобед исках да го направя. А сега заповядай вкъщи. Ще направя кафе и ще ми разкажеш всичко.

Само че разказът му се забавя доста, а до кафе не се стига.

В асансьора Ходжис отново я целува. Този път тя притиска тила му с двете си ръце, а неговата длан се плъзва надолу по гърба ѝ към белите ѝ панталони, прилепнали към задните ѝ части. Усеща допира на твърде обемистия си корем в стегнатото ѝ тяло и си мисли, че сигурно туловището му я отвращава, но когато вратата на асансьора се отваря, бузите ѝ са поруменели, очите ѝ искрят и усмивката ѝ разкрива низ от малки, бели зъби. Хваща го за ръка и го повлича по късия коридор от асансьора към вратата на апартамента:

— Побързай. Ще го направим, затова ела, преди един от двама ни да се шубелиса и да се откаже.

„Няма да съм аз“ — си казва Ходжис. Чувства се безстрашен като Супермен.

Джейни не успява да отключи, защото пръстите ѝ треперят. Засмива се на несръчността си, а той хваща ръката ѝ и двамата заедно пъхат ключа в ключалката.

Апартаментът, в който Ходжис за първи път се срещна със сестрата и с майката на тази жена, тъне в полумрак, защото слънцето се е преместило от другата страна на сградата. Езерото е добило по-тъмен, наситенокобалтов цвят, почти лилав. Платноходки няма, но се вижда товарен кораб…

— Хайде — подканя го тя. — Хайде, Бил, моля те, не ме измъчвай.

Влизат в някаква стая. Той не знае дали е спалнята на Джейни, или е тази, в която Оливия е нощувала при посещенията си в четвъртък срещу петък, и не го интересува. Животът от последните няколко месеца — следобедите пред телевизионния екран, вечерята, претоплена в микровълновата печка, бащиният му револвер „Смит енд Уесън“ — изглежда толкова далечен, сякаш е на герой от скучен чуждестранен филм.

Докато съблича през главата блузата си на синьо-бели райета, Джейни закача дрехата в шнолата си за коса и нетърпеливо се засмива:

— Помогни ми с това проклето нещо, моля те…

Той плъзга ръце по гладката ѝ кожа (в първия миг тя леко потрепва), след това нагоре под дрехата и я издърпва нагоре. Джейни се смее задъхано, на пресекулки. Сутиенът ѝ е семпъл, от бял памук. Ходжис слага ръце на кръста ѝ и я целува между гърдите, а тя разхлабва колана му и разкопчава панталона. „Ако знаех, че това би могло да ми се случи на този етап от живота ми — си мисли той, — щях да подновя тренировките в залата за фитнес.“

— Защо… — подхваща.

— О, млъкни — прошепва Джейни, плъзга ръката си надолу и смъква ципа. Панталонът му пада, придружен от звън на монети. — После ще говорим. — Стисва го между краката и леко разклаща члена му, сякаш премества скоростен лост на автомобил, при което той изстенва. — Добро начало. Дръж фронта, Бил!

Просват се на леглото: Ходжис по боксерки, Джейни по бикини, семпли и памучни като сутиена. Той се опитва да я обърне по гръб, но тя се противопоставя.

— Няма да ти позволя да си отгоре — казва. — Ако получиш инфаркт, докато се любим, ще ме смачкаш.

— Ако получа инфаркт, докато се любим, ще бъда най-разочарованият мъж, напуснал този свят.

— Не мърдай. Стой така. — Джейни пъхва пръсти под ластика на боксерките му. Той обхваща гърдите ѝ с шепи. — Повдигни си краката. И ме докосвай с палци. Харесва ми.