Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Осмелява се да отвори фурната чак след петминутно проветряване. Докато съзерцава черната димяща буца вътре, апетитът му изчезва безследно. Свършено е с тавата — дори цял час да я търка, да изхаби цяла кутия с домакинска тел, пак няма да я изчисти… нито дори с индустриален лазер. Вече е за изхвърляне. Чист късмет е, че не завари вкъщи всички градски огнеборци, на които майка му да предлага коктейли „Водка Колинс“.

Той затваря фурната, за да не гледа това ядрено разтапяне, и отива в дневната да нагледа майка си. Докато очите му пробягват по голите ѝ крака, през главата му минава: „По-добре ще е, ако умре. По-добре и за нея, и за мен.“

После слиза в мазето и с гласови команди включва осветлението и компютрите. Сяда пред компютър 3, посочва с курсора „Под синия чадър“… и се поколебава. Не защото се опасява, че шишкавият ДВО не му е писал — страхува се, че ще има съобщение. И то ще е неприятно. Ще е гадно като всичко тази вечер. Сдухан е, главата му се пръска от болка… защо му е да се разстройва още повече?

Но пък може да стане ясно какво е правил дъртият ДВО в апартамента на Лейк Авеню. Разпитвал ли е сестрата на Оливия Трилони? Вероятно. Със сигурност обаче не я е чукал, дъртакът му с дъртак. Кликва с мишката и, разбира се, има съобщение:

Kermitfrog19 иска да говори с теб!

Искаш ли да разговаряш с kermitfrog19?

Да Не

Той посочва „Не“ и прокарва показалец по заобления гръб на мишката. Предизвиква себе си да натисне бутона и да приключи тази история. Очевидно няма да накара дъртия ДВО да се самоубие, както стана с Трилони, така че защо да продължава? Не е ли по-умно да се откаже?

Обаче иска да научи отговора.

И най-важното: не може да остави дъртото ченге да победи.

Премества курсора на „Да“ и кликва. Съобщението — доста дълго този път — се появява на екрана.

Я виж ти — отново моето приятелче с фалшивото самопризнание. Чуди се защо въобще ти отговарям. Такива като теб — с лопата да ги ринеш, но както отбелязваш, аз съм пенсионер и да разговарям с някого, дори с ненормалник, е за предпочитане, отколкото да зяпам предаване на д-р Фил и телешопинг късно вечер. Още една 30-минутна реклама за „Оксиклийн“ и ще изкукуригам като теб, ХА-ХА-ХА. Освен това съм ти благодарен, задето ми показа този сайт, който иначе не бих открил. Вече имам 3 нови (и не-луди) приятели. Сред тях е жена с очарователно циничен език!!! Затова, „приятелю“, ще ти кажа туй-онуй.

Първо, всеки, който е гледал „От местопрестъплението“, може да заключи, че Убиеца с мерцедеса е бил с мрежичка за коса и после е залял с белина клоунската маска, за да си заличи деенкато. Така че по тази точка — ядец.

Второ, ако наистина си този, който е откраднал мерцедеса на госпожа Трилони, щеше да споменеш ключа за пиколото. Ето нещо, което няма да научиш от сериали като „От местопрестъплението“. Така че и по тази точка — с риск да се повторя — ядец.

Трето (надявам се, че си водиш записки), днес ми се обади бившият ми партньор. Заловил е един тип, който е спец по ИСТИНСКИ САМОПРИЗНАНИЯ. Гледай новините по телевизията, приятелю, и се опитай да познаеш за още кое престъпление ще признае този тип през следващата седмица.

Приятна вечер. Между другото, защо не си намериш друг, на когото да досаждаш с фантасмагориите си?

Ни в клин, ни в ръкав в паметта му изниква анимационен герой — май беше Фогхорн Легхорн, едрият петел с южняшия акцент; когато Петльо се разгневеше, отначало шията, а след това и главата му се превръщаха в термометър, отчитащ повишаващата се температура: НАГОРЕЩЯВАНЕ, КИПЕНЕ, ЯДРЕН ВЗРИВ. Нещо подобно се случва и с Брейди, докато чете това арогантно, обидно, вбесяващо съобщение.

Ключ за пиколото?

Ключ за пиколото ?

— Какви ги дрънкаш? — казва; гласът му е нещо между шепот и ръмжене. — Какви ги дрънкаш, шибаняк?

Става, започва да обикаля помещението (краката не го държат, сякаш са на кокили) и така силно скубе косата си, че в очите му избиват сълзи. Забравил е майка си. Забравил е овъглената лазаня. Забравил е за всичко освен омразното съобщение.

Дъртакът дори е имал наглостта да сложи емотикон Усмивко!

Усмивко!

Изритва стола си (толкова силно, че болка пронизва пръстите на крака му), който прелита през стаята и се удря в стената. Брейди се обръща, изтичва до компютър 3 и се надвесва над него като лешояд. Първото му импулсивно желание е да отговори незабавно, да нарече шибания ДВО лъжец, олигофрен с предизвикана от затлъстяване Алцхаймерова болест, педераст, който духа на черния си градинар. Но постепенно здравият му разум донякъде се завръща, макар че той още е извън релси. Взима стола, сяда пред компютъра и влиза в сайта на местния вестник. Дори не се налага да кликне на ГОРЕЩИ НОВИНИ, за да разбере какви ги дрънка шишкото — новината е на първа страница на утрешния брой.