Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— О, сестрице… О, сестрице…

За първи път, откакто я познава, Ходжис не изпитва неприязън към нея.

Опечалените тихичко разговарят помежду си, чува се приглушен смях. Джейни се спира до всеки присъстващ (не са повече от дванайсетина и всички са от онзи тип, който дъщерята на Ходжис нарича „ретрокласика“) и се старае да му обърне внимание. Чичо Хенри ѝ се притичва на помощ и когато силите ѝ се изчерпват, докато се опитва да утеши госпожа Грийн, той я прегръща през раменете. На Ходжис му става приятно. „Кръвта вода не става — мисли си. — В подобни моменти близките се уповават един на друг.“

Чувства се излишен и решава да излезе на чист въздух. Стои минута-две пред входната врата и оглежда колите, паркирани от другата страна на улицата. Търси с поглед сам мъж, седнал зад волана на някоя, но не вижда никого. Изведнъж се сеща, че не е видял на поклонението Холи Мрънкалото.

Заобикаля сградата и отива на паркинга за посетителите — ето я и Холи, седи на стълбите на задния вход. Носи грозна кафява рокля, стигаща до прасците ѝ. Косата ѝ е сплетена на две плитки, навити над ушите. Ходжис си помисля, че тя прилича на принцеса Лея, спазвала цяла година диетата на Карън Карпентър 73 73 Карън Карпентър (1950-1983) — американска певица и перкусионистка, чиято смърт вследствие на тежка анорексия привлича общественото внимание към това заболяване. — Б. пр. .

Холи вижда сянката му на тротоара, сепва се и се опитва да скрие онова, което държи. Ходжис се приближава и вижда между пръстите ѝ наполовина изпушена цигара. Холи разтревожено го поглежда изпод око. Погледът ѝ е като на куче, което често бият с вестник, задето се е изпикало под масата.

— Моля ви, не ме издавайте пред майка ми. Тя си мисли, че съм ги отказала.

— Гроб съм — обещава Ходжис, отбелязвайки наум, че Холи е достатъчно голяма да не се плаши от неодобрението на майка си по отношение на вероятно единствения ѝ лош навик. — Може ли да седна до теб?

— Не трябва ли да сте вътре с Джейни? — промърморва тя, но се отмества, за да му направи място.

— Излязох да глътна малко чист въздух. Пък и освен Джейни не познавам никого.

Тя го поглежда с искреното любопитство на дете:

— С братовчедка ми любовници ли сте?

Ходжис се сконфузва, но не от въпроса, а задето го напушва смях. Май трябваше да я остави да си пуши скришом и да се върне в залата на погребалната агенция.

— Да речем — промърморва, — че с нея сме добри приятели. И да приключим тази тема.

Холи повдига рамене и изпуска дим през ноздрите си.

— Няма нищо лошо една жена да има любовници, щом иска. Аз не искам. Мъжете не ме интересуват. Но не съм лесбийка — казвам го, за да не останете с погрешно впечатление. Поетеса съм.

— Сериозно?

— Да — казва тя и добавя, сякаш става дума за едно и също: — Майка ми не харесва Джейни.

— Така ли?

— Смята, че е несправедливо, задето е наследила куп пари от Оливия. Може и да е права, обаче на мен ми е все едно.

Прехапва си устните по начин, който предизвиква у Ходжис смущаващо чувство за дежа вю. След секунда се сеща: Оливия Трилони правеше същото по време на разпитите. Кръвта вода не става.

— Не те видях в залата — отбелязва.

— Няма и да вляза. Тя не може да ме застави. Не съм виждала мъртвец и не искам да виждам. Ще сънувам кошмари.

Загасва цигарата, като я смачква отстрани на стъпалото — не я натиска, а я мачка отново и отново, докато филтърът се скъсва. Лицето ѝ е като бяло матово стъкло, трепери като лист (коленете ѝ се удрят едно в друго) и ако не престане да дъвче долната си устна, ще я разрани до кръв.

— Гадно е да гледаш труп — добавя и вече не мънка, а извисява глас, сякаш всеки момент ще закрещи. — Този ритуал е гаден, отвратителен, противен !

Ходжис я прегръща през треперещите ѝ рамене, очаквайки тя да побегне, но не и преди да го нарече женкар и да го зашлеви. Но за негова изненада постепенно треперенето престава и Холи дори слага глава на рамото му.

— Права си — промърморва той. — Поклонението пред мъртвите е най-неприятното. Утре ще е по-поносимо.

— Ще е затворен ли ковчегът?

— Да. — Ходжис ще помоли Джейни да затворят ковчега, иначе братовчедка ѝ пак ще виси при катафалките.

Холи го поглежда, лицето ѝ е открито като на дете. „Колко е наивна — казва си той, — бог не я е надарил нито с остроумие, нито с хитрост.“ След време ще съжалява за погрешното си заключение, но сега отново се замисля за Оливия Трилони и как медиите и полицаите, включително негова милост, ѝ отровиха живота.