Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

В сайта пише, че концертна зала „Минго“ има четирийсет и пет хиляди места.

Пише също, че всички билети за „Раунд Хиър“ са продадени.

Брейди се обажда на Шърли Ортън в сладоледената фабрика. Отново защипва с пръсти носа си и моли Шърли да предупреди Руди Станхоуп, че може да се наложи да го замества цяла седмица. Казва ѝ, че ще се помъчи да отиде на работа в четвъртък или в петък, но да не разчитат на явяването му: тръшнал го е грип.

Както и очакваше, споменаването на заразното заболяване хвърля Шърли в ужас.

— Не идвай, преди напълно да си оздравял! За доказателство вземи бележка от личния си лекар! Не може да си грипав и да продаваш сладолед на деца!

— Няма, няма — гъгне Брейди. — Съжалявам, Шърли. Заразил съм се от мама. Наложи се да я занеса в леглото. — Напушва го смях и устните му започват да потрепват.

— Лекувай се и гледай бързо да се оправиш.

— Добре. Чао. — Той прекъсва връзката миг преди истерично да се разкикоти. Да, наложи се да занесе маминка в леглото. Да, повали я грип. Не свински грип, не птичи грип, а нов щам, наречен „поров грип“. Брейди вие, превива се от смях и удря по таблото на субаруто. Удря толкова силно, че го заболява ръката, и от това започва да се смее още по-неудържимо.

Този пристъп продължава, докато го заболява коремът и дори му прилошава. Тъкмо започва се успокоява, когато входната врата на отсрещната сграда се отваря.

Брейди грабва джажа 2 и натиска бутона за включване. Лампичката светва в жълто — уредът е в готовност. Той вдига късата антена и слиза от колата. Вече не се смее. Бавно пристъпва към бетонения парапет, като се старае да остане в сянката на близката колона. Слага палец на превключвателя и насочва джаджа 2 надолу, но не към тойотата, а към Ходжис, който рови в джоба на панталона си. Блондинката стои до него — носи същия костюм, с който беше по-рано, но е сменила обувките и чантата.

Ходжис изважда ключовете си от джоба.

Брейди щраква лостчето и лампичката светва в зелено. Уредът вече е на работен режим. Светлините на тойотата проблясват. В същия момент зелената лампичка на джаджа 2 примигва само веднъж. Уредът е прихванал сигнала за отключване на тойотата и го е запаметил, както се случи и с мерцедеса на госпожа Трилони.

В продължение на почти две години Брейди отключваше коли с джажа 2 и ги претърсваше за ценни вещи и пари. Понякога плячката беше богата, друг път — не, но тръпката винаги беше силна. Когато намери резервния ключ в жабката на мерцедеса на госпожа Трилони (в найлонов плик, заедно с ръководството за експлоатация и регистрационния талон), първата му мисъл беше да открадне колата и да я покара из града, да я удари и посмачка, ей-така, за кеф, да разреже тапицерията в купето. Обаче интуицията му подсказа да не пипа нищо. Защото може би на мерцедеса му е отредена по-важна роля. Така се и оказа.

Качва се в субаруто и пъха в жабката джажа 2. Много е доволен от свършеното тази сутрин. Но до обед има още време. Ходжис и сестрата на Оливия отиват на бдение. Брейди също ще е бдителен и ще отскочи до ЦКИ. Вероятно комплексът вече е отворен и той смята да огледа обстановката. Да провери с каква охрана разполагат, къде са монтирани охранителните камери.

„Ще намеря начин да вляза — казва си. — Днес ми върви.“

Ще влезе и в интернет, за да провери дали някой не продава билет за концерта в четвъртък. Леле, колко работа го чака!

Започва да си подсвирква.

В десет без петнайсет Ходжис и Джейни Патерсън влизат в салона „Вечен покой“ на погребална агенция „Соумс“ — изпреварили са всички благодарение на припряността на Джейни.

Ковчегът, украсен със синя копринена драперия, е отворен. Елизабет Уортън е с бяла рокля на сини цветчета в тон с драперията. Очите ѝ са склопени. Страните ѝ са начервени с руж.

Джейни притичва до ковчега по пътеката между сгъваемите столове, поглежда майка си и бързо се връща. Устните ѝ треперят.

— Чичо Хенри може да нарича кремацията езическа и примитивна, но всъщност този обичай с отворения ковчег е примитивен. Това не е майка ми, а чучело, изложено на показ.

— Но тогава защо…

— Съгласих се, за да не ми правят въртели за кремацията. Бог да ни е на помощ, ако чичо Хенри надникне под копринената драперия и види, че ковчегът е от пресован картон, боядисан в сиво, за да прилича на метален. Картонен е, за да… сещаш се…

— Да — кимва Ходжис и за миг я прегръща през раменете.

Приятелките на покойната започват да прииждат начело с Алтея Грийн и с госпожа Харис. Към десет и двайсет (със закъснение за по-голяма тежест) пристига леля Шарлот под ръка с брат си. Чичо Хенри я придружава до ковчега, поглежда за кратко покойницата и отстъпва назад. Леля Шарлот за миг се втренчва в каменното лице, после се навежда, целува ледените устни и прошепва едва чуто: