Йорген Бреке - Където злото властва

Фелиша Стоун изведнъж изпита усещането, че е направила глупост. Нали случаят бе приключен. Защо не можеше да зареже всичко, както си е, и да се прибере вкъщи? Защо трябваше да прави още нещо?

Тя извади връзката ключове, които носеше в джоба си, въпреки че нито един от тези ключове не ставаше за нито една ключалка от тази страна на Атлантическия океан. Затова пък на връзката имаше шперц, който не признаваше подобни географски ограничения. Стана и за ключалката, която Фелиша искаше да отключи. Вярно, наложи й се да се помъчи малко. Такива постъпки се удаваха на Патерсън много по-лесно, отколкото на нея, и той би могъл да стане толкова добър престъпник, колкото добър полицай беше. Мъчи се дълго, но все пак се справи с ключалката. Влизайки, се огледа. Стаята се оказа точно такава, каквато си я представяше. Това откритие увеличи увереността й, че е на правилния път, но трябваше да направи още нещо. Оставаше още едно възелче, което трябваше да се разплете.

Караше бавно по „Киркегате”. Мина покрай дома на семейство Дале. Всичките прозорци бяха със спуснати пердета. Децата бяха преместени при родителите на Гюн Брита в съответствие със Закона за защита на детето. Къщата почти сигурно щяха да я продадат, за да удовлетворят исканията за възмездяване на щетите, които задължително щяха да се появят след този случай.

Предстоеше още много работа по серията убийства с петстотингодишна давност, които бяха може би най-кървавите през цялата история на Норвегия. По-нататъшното разследване на престъпленията на Йенс Дале бе изискало големи усилия от норвежка страна. Владо Танески от „ Адресеависен” бе нарекъл с лека ръка бараката за лодки в Ерланд: „Леговището на ужаса”. По принцип пресата се бе постарала доста, за да не може предсмъртното желание на Юн Ватен - да не се позволи на Йенс Дале да се превърне в митично чудовище - да бъде изпълнено.

В тази барака бяха намерени достатъчно материали, за да се докаже съпричастността на Дале към убийствата на Едвард и Хеда Ватен, а също така и на собствената си жена. Освен това полицията бе намерила кожата на най-малкото още една непозната жертва и това бе позволило Йенс Дале да бъде отнесен към категорията на серийните убийци, удовлетворяващи всичките мислими критерии и определения.

Що се отнасяше до вирджинското престъпление, то и в този случай бяха открити съвсем тежащи на мястото си улики, доказващи виновността му. Освен сходството в подробностите и тайната връзка между Гюн Брита Дале и Ефраим Бонд, даваща мотива за убийство, бе намерено електронно потвърждение за пътуването на Дале до Америка. По всяка вероятност се бе качил на самолета до Вашингтон, откъдето бе взел кола под наем: Не носел със себе си в самолета скалпел и други хирургични инструменти, а ги бе получил от склад за медицинско оборудване във Вашингтон. Бе поръчал предварително всичко необходимо от името на тронхаймския Музей по природна история. Дале се бе върнал в Норвегия след малко по-малко от три денонощия. Първоначалната проверка на алибито на Дале се бе състояла преди полицията в Тронхайм да научи за ричмъндското убийство, поради това основно внимание бе отделено на почивните дни, съвпадащи по време с убийството в книгохранилището. Потресени от случилото се, колегите на Дале по-късно бяха казали на разпитите, че мислели, че Дале е излязъл в годишен отпуск. А пред жена си, според думите на родителите на Гюн Брита Дале, той се бил позовал на участие в поредната конференция.

Замисълът на Дале си бе имал уязвими моменти. Може би ако полицията го бе проверила по-внимателно в началото на разследването, измамата с пътуването можеше да бъде разкрита. Въпреки това идеята му да извади полицията от играта, карайки я да търси луд маниак, непознаващ жертвата, бе успяла. Вече никой никога нямаше да разбере дали друга подредба на приоритетите при разследването щеше да спаси живота на Юн Ватен.

Уликата, издаваща съпричастността на Дале към американското убийство, бе открита на следващия ден след смъртта му. По време на обиска на дома му, където сред всичко останало бе намерено копие на Книгата на Юхан, направено собственоръчно от Дале, преди още да предаде оригинала в библиотеката, полицаите бяха извадили от пощенската му кутия неотворено писмо. Бе изпратено от САЩ в деня, когато Дале се бе върнал в Норвегия. Почеркът върху плика показваше ясно, че той бе изпратил сам писмото до себе си. В писмото се бе оказало малко парче от човешка кожа, което все още не бе успяло да изсъхне напълно. Преди да констатира, че това е кожата на Ефраим Бонд, полицията трябваше да изчака резултатите от ДНК-анализа. Почти със сигурност обаче Дале си бе запазил този сувенир за спомен от убийството. Какво бе направил с останалата кожа на жертвата така и щеше да си остане неразгадана тайна. По-скоро тя бе станала плячка на горските зверове някъде между Ричмънд и Вашингтон.