Йорген Бреке - Където злото властва

- Малко ли? - предвзето попита баща й.

Фелиша Стоун винаги бе със слаба фигура. Едва когато обаче, след като си поговори с баща си и му разказа толкова подробно, колкото можеше да си спомни, за онази отдавнашна нощ с Шон Невинс, остави слушалката и за пръв път от много, много години Фелиша се почувства и лека.

Провери дали раната от нож не се обажда. Вчера й бяха свалили шевовете, оттогава гърбът не я сърбеше и тя би се затруднила да покаже с точност мястото на раната, въпреки че все още усещаше болката в горната част на торса си. Поседя малко, мислейки си за случая, за чието разплитане бе помогнала. Докато бе лежала в болницата, Уд всеки ден й бе разказвал пресните новини от Тронхайм и Ричмънд.

Според мнението на мнозина учени, които се бяха заели с разчитането на палимпсеста на свещеника Юханес, което включваше и така наречения ножов пергамент, намирал се в ръцете на Йенс Дале, много неща сочели, че последният се бил вдъхновявал от примера на твърде сведущия в областта на анатомията свещеник и може би най-кървавия сериен убиец през цялата история на Норвегия. Находката бе наречена „Палимпсест на Юханес”. Разчитането било съществено улеснено от рентгеновите снимки, направени в университет „Джон Хопкинс” по поръчка на директора на музея на Едгар Алън По в Ричмънд. Снимките били намерени при обиск в кабинета на Джон Шон Невинс, който си имаше свои причини да не иска да се шуми около Книгата на Юхан и изгубените й страници. Запознат с някои от откритията, вече направени от Бонд заедно с Гюн Брита Дале, Невинс, изглежда, се канел да използва снимките за свой собствен академичен труд, когато всичко се уталожело и страстите утихнели. Успял да изнесе рентгеновите снимки от Музея на По в самото начало на разследването, докато Рейнолдс разпитвал служителите в музея. Според равносметката от разследването, проведено от полицията в Ричмънд, инцидентът със снимките бил единственото, с което Джонс и хората му не можели да се гордеят. В защита на полицаите обаче трябвало да се каже, че снимките се намирали в неохраняем тайник, а не в кабинета на Бонд. Само Невинс знаел къде да ги търси. Така се случило това малко, но твърде съществено недоглеждане от страна на полицията. Фелиша бе сигурна, че Лаубах е позеленял от яд, и се надяваше да чуе подробностите, когато се върнеше.

Тя взе отново телефона и се обади на Джонс.

- Много рано се обаждаш - каза той вместо поздрав.

Фелиша погледна часовника си. Бе един през деня, тоест само седем сутринта в Ричмънд.

- Да не спеше?

- Не, вече пия втора чаша кафе. Според всички сметки от тази сутрин съм свободен, защото вълненията при нас вече улегнаха. А при теб как е?

- Изписаха ме днес. С един ден по-рано от предвиденото.

- Тоест си идваш вкъщи? Веднага ли да ти осигуря самолет?

- Точно за това исках да поговоря с теб.

Сингсакер мина покрай Студентското дружество, по моста „Елгесетер” и по улица „Принсен” до самия хотел. Когато влезе във фоайето, бе вече един и двадесет. Приближи се до рецепцията и обяснил, че търси Фелиша Стоун, каза номера на стаята й. Рецепционистът, мъж с боядисана руса коса, бе вече на тази възраст, при която боядисаните кичури могат да бъдат лесно сбъркани с първите бели косми. Дори не му се наложи да търси името й в базата данни. Погледна Сингсакер с поглед, ясно говорещ за симпатиите му към мъжкия пол, но не и към този негов представител.

- Напусна преди пет минути - каза рецепционистът. -И замина с такси.

- Да знаете къде е отишла? - попита Сингсакер.

- Не, но нали е американка. Предполагам, че тръгна за летището. Сама се договаряше с шофьора.

- По дяволите! - за свое учудване Сингсакер дори удари с юмрук по плота.

- Ако нямате търпение да произнесете няколко прощални думи, то можете да я настигнете във „Вернес” -предложи рецепционистът.

- С велосипеда ли?

Излязъл от хотела, той извади телефона си и замря, размишлявайки дали си струва да й звъни пак, или да й изпрати съобщение, и стигна до извода, че след като наистина си е тръгнала, без дори да се сбогува, той не може да направи нищо по въпроса. Отново преследваше сън. Стигаха му сънища. Те имаха лошия навик да се превръщат в кошмари, щом се озовяха в главата му.

Той отиде в магазина за алкохолни напитки на „Сулсиден” и си купи за утешение две бутилки „Червен Олборг”. На хранителния щанд в търговския център си купи най-хубавия датски черен хляб и филе от херинга, точно такова, каквото обичаше, но не си купуваше често. Очакваха го празни и досадни почивни дни и той гадаеше колко щеше да издържи, преди да се обади на Аникен.