Йорген Бреке - Където злото властва

А на него му стигаше. Спомни си за маската за пълноценност. Всички хора носеха маски. В този момент обаче той вече не можеше да запази маската си на полицай. Повече не можеше. Старши следователят Уд Сингсакер излезе с несигурна походка от бараката и най-сетне повърна истински - гофрети и ярост, мъка и черно кафе. Всичко се изля от него до лъснатата до блясък кола на Йенс Дале.

„Това не е работа, а дявол знае какво” - помисли си Сингсакер и прилегна в мократа калуна край пътя. Полежа няколко минути по гръб, усещайки как малко по малко отминава затъпяващото гадене. Върху челото му капеше ръмящият дъжд. Превъртайки бавно през съзнанието си събитията, той откри, че много добре и с всички подробности си спомня последните няколко часа. За пръв път след операцията в мозъка му се бе запечатал толкова добре отиващият си ден. Лекарите му бяха обещали, че с течение на времето паметта му ще се оправи. Не можеше ли обаче да изчака с оправянето няколко дни? Най-сетне той усети сили да стане на крака. Върна се на брега, откъдето бе наблюдавал отлитащия хеликоптер. Оттогава бе минал повече от четвърт час. В момента Фелиша бе в ръцете на най-добрите хирурзи в Западна Норвегия. Трябваше да издържи до победата им. Фелиша щеше да оцелее. А иначе как щеше да живее той?

Извади мобилния си телефон и превъртя пропуснатите разговори. Намери номера на Ларш и натисна зелената слушалка.

Синът му вдигна след второто позвъняване.

- Здрасти! Та кога е кръщенето? - попита меко Сингсакер. По бузата му, като мокър охлюв, пълзеше сълза.

Сири Холм и Уд Сингсакер пътуваха с колата покрай сивозелените пейзажи на Фосен обратно към града. Дъждът бе престанал и следобедното слънце хвърляше по земята ивици светлина през пролуките между облаците. Сири се опитваше да го разпита за случилото се. Не му се говореше за това, така че отказа да отговаря, позовавайки се на следствената тайна. Каза й само, че Ватен и Дале са мъртви, а Фелиша ще се отърве. Като че ли новината за смъртта на Ватен й направи голямо впечатление. Дълго време никой от тях не казваше нищо. Той наруши мълчанието, чак след като подминаха Бюгн.

- Онова, което се случи между нас... - започна нерешително той.

- Да забравим за това - каза тя и за пръв път по време на пътя се усмихна слабо. - Това е приятен, но изгубен спомен - помълча още малко и след това каза: - Тя ти харесва, нали?

Той не отговори.

- Ти също й харесваш.

Отново пътуваха мълчаливо. Сири гледаше през стъклото. Най-сетне той каза:

- А на теб ти харесваше Ватен.

Тя кимна.

- Не знам защо, но ми харесваше много. Заслужаваше повече от онова, което получи.

- Тук си права - съгласи се Сингсакер.

Млъкнаха отново. И двамата обаче усещаха, че мълчанието им е правилно. Мълчание на приятели. Не искаха да го нарушават.

Братберг му звънна два пъти подред. Позвъняванията й му се сториха сърдити, поради което той не отговори.

Сири Холм кимна одобрително.

- Началничката, а? А ти знаеш, че ще ти трие сол на главата за неспазване на формалностите и всякакви други глупости и не искаш да говориш.

Той кимна:

- Нещо такова.

- Трябва да си призная, че вече си почти...

- Какво „почти”?

- Истински герой на детективски роман.

- А те истински ли са?

Двамата се разсмяха. След като смехът заглъхна, още известно време цареше тишина.

- Четиридесет и две хиляди крони? - завъртя очи Уд Сингсакер, но нямаше на кого другиго да се сърди, освен на себе си, защото той се бе оказал неподготвен за космическата цена, която му бяха казали.

- Казах ви, че ремонтът може да ви излезе солен - внимателно му напомни монтьорът, - а вие, спомням си, ми отговорихте, че цената е без значение.

- Е, такава цена има значение - отговори Сингсакер.

- Такава цена има значение точно сега. С толкова пари бих могъл да ремонтирам половината си баня.

- Изглежда, че не сте съвсем наясно с велосипедния спорт - отбеляза монтьорът. Продължаваше да говори съвсем спокойно. - След като обаче идвате с почти разпаднал се „Сервело” и искате да му върнем първоначалното състояние с използването на оригинални части, то бъдете готов да се изръсите яко.

Сингсакер разбираше, че монтьорът е прав. И ако някой бе сгрешил, то това беше той. Сингсакер се изкашля.

- Приемате ли кредитни карти?

- Не, но мога да ви изпратя платежно искане. Ако искате, можем да разделим плащането на части.

- Не, по-добре е приключим по-бързо. Изпратете, моля, платежно искане за цялата сума.