Йорген Бреке - Където злото властва

Щом се бе стигнало дотам, то той имаше достатъчно солидна сметка в банката, за да си позволи да се поизхарчи. Норвежец, работил дълги години на едно и също място, недопускал кой знае какво разточителство в личния си живот и удачно застраховал се срещу смъртоносна болест, просто не можеше да няма такава.

Монтьорът си записа адреса на Сингсакер и изкара велосипеда. Сингсакер постоя, разглеждайки го с удоволствие. При ремонта бяха подновили дори лаковото му покритие.

- Е, сега имам най-страхотното колело в района - засмя се полицаят.

- Можете да не се съмнявате в това - усмихна се монтьорът и го потупа по рамото. Киселите физиономии и на двамата бяха изчезнали някъде.

Маршрутът му минаваше от работилницата за ремонт на велосипеди по „Бакланет” към Ниделва. Той подкара по пътечката, прокарана покрай реката и покрай редицата наколни бунгала. От прозорците им се откриваше прекрасна гледка към катедралата „Нидарос”, въпреки че самите те бяха уродлив пейзаж, който можеше да се види само от кулите на храма. И все пак на най-хубавата гледка към събора можеше да се насладиш от пътечката, по която бавно караше новото си колело Сингсакер, изпитвайки удоволствие от това колко точно велосипедът се подчиняваше на кормилото и стигайки в края на краищата до извода, че ремонтът му все пак си е струвал парите. Стигна до стадиона на „Ейе”, а оттам се добра през лабиринта от улички до болницата „Свети Олаф”.

През последните три дни Фелиша бе лежала под наблюдение в Центъра по кардиология и дихателни системи, където я бяха прехвърлили от реанимацията. Бе я посещавал всеки ден. Днес се канеше да я изненада, поради което спря велосипеда до цветарската будка и купи букет. Качил се в отделението, той, преди да влезе в болничната й стая, попита, както винаги, дежурния какво е състоянието й. Правеше го от първите, най-опасните дни, за да е поне малко сигурен в правдивостта на отговора. Ако питаше самата Фелиша, тя винаги му отговаряше, че всичко е наред. Дори когато лекарите току-що бяха приключили с кърпенето й и вероятността от вътрешни кръвоизливи и инфекции бе твърде голяма, тя бе твърдяла, че всичко това е дребна работа и го бе молила да не се вълнува толкова. Дните бяха минавали и преценките на медицинските експерти все повече бяха съвпадали с думите на Фелиша. Бе на път да оздравее и раната й зарастваше, както трябва.

- Фелиша Стоун ли? Сутринта я изписаха - отговори уверено той.

Сингсакер загуби дар слово и само гледаше мълчаливо дежурния.

- Не може да е истина. - каза накрая той. - Никой не ми го е казвал.

- Взеха такова решение заедно с лекаря по време на сутрешната визитация. И аз бях там - отговори санитарят.

- Обещаха да не я изписват по-рано от утре - каза Сингсакер и се отправи към стаята й. Отворил вратата, той видя възрастен господин с мустаци и стърчаща във всички посоки коса. Облечен в много тесен халат, господинът седеше на леглото, на което до вчера бе лежала Фелиша. Излизайки от болницата, Сингсакер набра номера й. Пулсът му се учести и той се замисли защо. Престъплението бе разкрито. Убиецът - обезвреден. А това, че я бяха изписали с един ден по-рано, бе дори хубаво.

Номерът на Фелиша се оказа зает.

- Защо не ни каза нищо за това, момичето ми? - гласът на баща й звучеше ясно, сякаш седеше заедно с нея в хотелската стая, тук, в Тронхайм, а не на хиляди мили оттук, в хола си, който тя познаваше по-добре от която и да е друга стая на земята.

- Е, би трябвало да сте подозирали нещо подобно - в тона й нямаше обвинение. Чувството на взаимна вина нямаше място между тях.

- Да, предполагахме, че причината може да е в интимната сфера - каза искрено баща й.

„Разстоянието ни въздейства” - помисли си Фелиша, която сама бе разбрала, че е на правилното място и е настъпило правилното време, за да се обади вкъщи.

- Срокът на давност още не е изтекъл - отбеляза баща й.

- Не, изтече. Най-сетне.

Баща й разбра какво имаше предвид тя.

- Тоест си готова да забравиш всичко и да живееш по-нататък?

- Нима не го разбра? Струва ми се, че вече не се боя от миналото. Освен това напълно ме устройва възможността да пращам зад решетките по един екземпляр от семейство Невинс на ден - засмя се Фелиша.

- Наложило ти се е да се поблъскаш малко с този случай, момичето ми - продължи баща й. - Или дори и с двата. Кой би могъл да си помисли, че убийството в Музея на По ще бъде разкрито само за няколко седмици?

- Малко се гордееш с мен, нали? - попита тя. В гласа й отново зазвуча нещо забравено, върна се интонацията, която някога бяха установили помежду си с баща й, но отдавна бе изчезнала.